Ранни дългове ((книга първа))
- Автор: Ботунски Марин
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ранни дългове ((книга първа))». Краткое содержание книги:
— Значи ще отидеш на репетиция?
— Ще отида.
— И с Яншин ще се видиш?
— Да.
— Тогава си отивай веднага, на минутата.
Той се върнал към писалището, вероятно е откъснал лисчетата с 13 и 14 април на календара, после дръпнал чекмеджето, затръшнал го.
Полонска казала:
— Няма ли поне да ме изпратите?
— Не, момичето ми, тръгвай сама… Бъди спокойна за мен… Ще ти звънна. Имаш ли пари за таксито?
Дал й 20 рубли.
Тя излязла, направила няколко крачки към входната врата, когато се чул изстрел. Върнала се — Владимир Владимирович лежал на килима разперил ръце, а на гърдите му имало мъничко кърваво петънце…
— Какво сте направили, какво сте направили? — чупела ръце жената, която обичала Маяковски и която била обичана от него.
Разбира се, че големият поет не се е самоубил само заради нерешените въпроси около връзката му с актрисата Вероника Полонска.
Белински пише, че „нито един поет не може да бъде велик от само себе си и чрез себе си нито чрез своите собствени страдания, нито чрез своето собствено блаженство; всеки велик поет е велик, защото корените на неговото страдание и блаженство са враснали дълбоко в почвата на обществения живот и историята, защото той следователно е член и представител на обществото, на времето, на човечеството. Само малките поети са щастливи и нещастни от себе си и чрез себе си; но затова пък те сами слушат своите птичи песни, които нито обществото, нито човечеството искат да знаят.“
В края на 1912 година Маяковски публикува първото си стихотворение.
Началните стъпки в поезията свързва с декадентската група на футуристите. Дори много по-късно, когато ще е поет на „атакуващата класа“, литературните критици ще напомнят този период, ще твърдят, че „не е успял да получи такава здрава идейна закалка, която да го предпази от въздействието на буржоазната идеология“. (Виж „История на Руската съветска литература“, т.I, изд. „Наука и изкуство“, София, 1961 г.)
А всъщност Маяковски искал да пише за нещата и явленията така, както друг, преди него, не ги е видял.
Метафорите му, още от ранния период, са сложни. „Той е млад, едва на двадесет години — пише Максим Горки, — той е креслив, необуздан, но у него несъмнено някъде е скрита дарба“.
Ранните му стихотворения, писани през 1913 година „А вие бихте ли могли“, „Нате!“, „Я чуйте!“ показват оригинална, самобитна мисъл. Горки се отзовава: „Аз прочетох неговата стихосбирка. Някои неща привлякоха вниманието ми. Те са написани с истински думи.“
Ранният Маяковски е лиричен, непосредствен и деликатен в живота. Възприема света около себе си прекалено остро и хиперболично. Въпреки това е общодостъпен.
Може би ето тук се заражда първата вътрешна съпротива на автора. Общодостъпен, а не съвсем ясен.
Някъде в 1925 година, в стихотворението „Домой“ пише:
Отричал и разобличавал всичко старо. Приобщавал се, вървял в революционните среди. В 1915 г. пише поемата „Облак в гащи“. (Първоначалното заглавие, свалено от цензурата, е „Тринадесетият апостол“. Тринадесетият, по замисъла на автора отрича дванадесетте и е вестител на нов свят.) После пише антивоенната „Война и мир“ (1916 г.). В същата година, в стихотворението „Евтина разпродажба“ открехва прозорец, през който можем да надникнем във вътрешното раздвоение на поета:
А е сред малцината, които виждат в Октомврийската революция начало на друг, жадуван и заслужен от хората свят. Сред малцината са Демян Бедни, Александър Блок, Валерий Брюсов.
Мояковски, обаче, е вулканичен. Няма време за спокоен размисъл, за отлежаване. Реагира бързо на летящите събития. Пише „Ляв марш“, пиесата „Мистерия буф“ (премиерата й е на 7 ноември 1918 година в Петроград), имал нескриваното желание да превърне театъра в народно зрелище. Постановката не се харесала. Имала противници не само сред естетите, които се групирали против Владимир Владимирович. Той направил втори вариант. Подобрената пиеса поставя Майерхолд. Постановката има голям успех, но пак предизвиква бурни спорове.
Много били настройващите се против него.
А той ги обичал, живеел със стиховете на другите.
Опитвал изкусна игра с езика. Бил „дегустатор на думите“.
Признава, че стиховете му са разбираеми и остроумни „само ако почувстваш системата на езика като цяло — и са почти непреводими като игра на думи“.