Приказка за Стоедин
- Автор: Русев Никола
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка за Стоедин». Краткое содержание книги:
— Па като стана бяла, хубаваа, па като слезнеме в градааа… — възбудено забързала Спаска, приближила дупката и надникнала. От тъмнината на трапа блестели очите на огромен глиган. Яростно грухтял и напразно скачал да се измъкне. — Па от тебе по-горд няма да имааа, леле, ррр! — злорадо се озъбила, загрухтяла, подрусвала се и дразнела глигана. Като се насладила на безпомощната му ярост, замахнала с кола, мощно го забила в трапа и грухтежът на животното спрял като отсечен. — Па като те види кметът — може и помощник да те направи. А? Искаш ли?
Издърпала кола и съборила с ритник мъжа си в трапа.
— Искам, драга ми невесто, как да не искам — вдигнал глигана Спас и й го подал. — Аз не съм като някои, дето ще си рекат: бре, човече, нали му взе на Гуджо кърпицата? Защо ще я носиш на оная чума Спаска? Па нали с тая кърпица кметицата мигом ще те хареса — и ще прогони кмета? — опитал да се измъкне от трапа и не успял. — Па нали мигом ще те обяви тебе за кмет, бре, тиквенико!… — пак опитал и пак не успял. — Обаче не, не, не, не!… Мене ми такива колебания и през ум не минават!…
Чак тогава Спаска дръпнала ремъка и дърпала, докато го измъкнала за краката. Спас нарамил глигана и понечил да продължи, но Спаска мълком го спряла, напрегнато се вслушала и го помъкнала надолу по пътеката. Вече и Спас дочул човешки стъпки. Шмугнали се в храстите и се спотаили.
След малко се показал Стоедин — високо горе, на стръмния склон — поспрял, пречупил клонче и продължил да се спуска.
— Нишани си прави — пошепнал Спас. — Да не обърка връщането. — И завистливо се изкискал. — Нямат свършване тия щураци. Жива вода, нали?… Света ще оправи, нали?… Като не може човек да оправи себе си — тръгва света да оправя…
Стоедин трепнал, огледал се и плюл в пазва. Дотегнало му постоянно да се плаши. Замислил се. После решително тръснал глава и като си представил срещата с Гуджо, смръщил вежди и разперил ръце:
— Ха де, ей ме!… Аз ще надвивам, ти ще надвиваш, па ще видим кой кого!
Изревал, подскочил и като сграбчил нещо въображаемо и огромно, опитал да го пребори.
— Виж, аз навремето такива срамотии не правех — пак пошепнал Спас и пак завистливо се изкискал.
Стоедин се подхлъзнал, сурнал се по листака на пътеката и се спрял чак при тях, отърколил се, блъснал се в стволовете тъкмо където неговата пътека се събирала с тяхната — но не станал, а продължил да се бори лежешком. Накрая изхъркал и отметнал ръце:
— Ха стига, оппалааа — на, затри ме, погуби ме, Гуджо Гуджав, умрях и напълно загинах. — Надигнал се и отупал дрехи. — Каквото беше — дотука беше, натам всичко е печалба — развеселено надул гърло и запял: „Убре-дебреее!… Юнак гора гази, леле, гора шета, дето стъпи, леле — сухо съхнеее, дето лъхне, леле — живо вехнеее, дето легне, леле — земя слегне…“
И видял Спас и Спаска, които го наблюдавали от гъстака.
— Такааа… Значи, айдуците ме излъгаха? Рекоха — Гуджо. А вие сте били Гуджовци. Както и да е, идвайте да ви надвивам. Ама, като ще е борба — равна да е. Един по един!
— Мома като фиданка бях, божкееее — тихо проциврила Спаска. — Докъде стигнах с тоя дзвер — за Гуджо да ме вземааат!…
И блъснала Спас в главата.
— Защо ни така обиждаш, бре, момче? — ядосано викнал Спас. — Какво сме ти направили? Веднага Гуджовци му на устата. По-харно никаквец ми речи, отколко…
— Прощавай… ама, кой си ти? — разбрал грешката си Стоедин.
— Кой съм!… — кипнал Спас. — Ти кой съм не питай, а… — и внезапно се отприщил, заревал с цяло гърло. — Кой бях ме питаааай, лелеее! Че бях юнак личен и приличееен и от мене по-як нямаше през девет села в десетооо!… И кога изпуснаха бикааа, та се втурна насред мегданааа, лелее, кой го хвана за рогите, та го тръшна наземи?… Аз единствен се найдооох и тогава всички старци ми се поклониха и ми рекоха: Спасе, юначе, ти не си човек за оранее, ти си роден да я найдеш живата водааа, лелеее, и тръгнах…
Спаска внезапно и рязко го ударила по главата и той, пропуснал като бързо прелистена книга, продължил:
— … и кога стигнах Гуджова оградаааа, рипнах да я прерипна, та да го мигом преборя и да му…
Спаска го ударила пак.
— … и като потретих — пак не можах да я прескоча, и…
Спаска го ударила силно.
— Младежки работи — усмихнал се снизходително Спас.
— От мен да знаеш, няма жива вода. Има — вода. Така ли е?
— Така е, така е — погледнал го със съжаление Стоедин.
— Та накъде е Гуджо?
— Ееее право надолу. И ще минеш букаците. И ще минеш пасбищата. И ще слезеш в дерето. И ще се качиш у… обаче няма смисъл. Така ли е?
— Така е, така е — махнал за сбогом Стоедин. — Ха оставайте по живо, по здраво.