Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
Въздухът беше душен и горещ, вонящ на тиня, тор, пот, риба и евтин парфюм. Деца пищяха и ревяха. Продавачи на вода стояха от двете страни на пътя с черпаци и ведра и обещаваха „най-добрата и най-студената вода от нов извор, открит наскоро извън града“. Бръснари бяха отворили дюкянчетата си на открито, под палмовите дървета; към тях бързо се присъединяваха продавачи на плодове и готвачи; преносимите им печки вече бяха запалени. Газелско, антилопско и пъдпъдъче месо се режеше и кълцаше, потапяше се в зехтин, сортираше се на подходящи порции и се хвърляше върху импровизирани скари. Въздухът се изпълваше с миризмата на цвъртящо месо. Хората се трупаха изгладнели край сергиите с усти, изпълнени със слюнка, чакайки месото да се опече идеално, да хване съблазнителна коричка, преди да го овалят в подправки, за да се прикрие гранясалата му миризма и да го сервират на палмови листа. Всякакви други продавачи и прекупвачи въртяха търговийка. Писари шумно рекламираха услугите си, удобно настанени под сенките, готови да продадат или разменят срещу нещо услугите си — било то написване на документ или преписване на писмо. Група свещеници, принадлежащи към някакъв чуждоземен култ, бяха издигнали временен олтар около гротескна статуя, която бе наполовина човек, наполовина маймуна, и й принасяха в жертва ореховки и силно палмово бренди: те размахваха тези лакомства пред невиждащите очи на своя бог, преди да ги изядат и изпият сами, сред взрив от гръмогласен смях. Пронизително отекваше музика на гайда, изпълнявана от сляп музикант; неговият млечен поглед плашеше няколкото деца, които тичаха, пищейки наоколо. Човек-скорпион се опита да продаде на бившия затворник амулет и скарабей на Меретсегер, Богинята на тишината, която наблюдава Некропола от своя висок връх. Хора-крокодили от Града на мъртвите вече се тълпяха край Нил, предлагайки на поклонници и посетители безопасна разходка по реката, за да видят дюкяните за балсамиране и продажба на саркофази. Градските проститутки, накипрени в крещящи одежди, лъскави фалшиви бижута и евтини цветни перуки, рекламираха услугите си. Те предлагаха да легнат с клиентите под някой сенчест навес, да пийнат вино с тях и да задоволят всеки техен каприз. Бившият затворник отмина покрай всичко това, без да му обръща внимание и без да изпуска от очи Амеротке и неговата групичка.
Най-сетне те стигнаха до Лъвската врата. Преследвачът на Амеротке сниши глава още по-надолу. Хутепа вече го бе предупредила, че описанието му е разгласено из целия град. Един кавалерийски царски взвод се бе подслонил под сянката на няколко палмови дървета. Електрумът45 на колесниците им святкаше на слънцето, конете неспокойно пръхтяха и пристъпваха в блестящите си черни сбруи. Близо до вратата от двете й страни имаше полицаи от Меджай и кохорта от помощните армейски части в блестящо снаряжение. Те с нищо не уплашиха бившия затворник, тъй като бяха по-загрижени за облаците прах, кръжащите мухи, магарешкия рев, глъчката и врявата на стотиците хора, припиращи да стигнат у дома си, до някой храм, мавзолей, магазин или просто да избягат от тази шумна блъсканица и суматоха на града. Амеротке и компанията му минаха през огромната врата, преследвачът им ги последва и тръгна след тях по широката и настлана с базалтови плочи Алея на сфинксовете. Избягалият затворник си отдъхна. Тълпата се разреди, разпръсна се из уличките, водещи до множеството пазари и дюкяни, където продавачи на парфюми, лен, плодове, патици и гъски бяха струпали своята стока. Амеротке продължи по алеята, която щеше да го отведе до Храма на Птах. Преследвачът му спря, за да премести вързопа със съчки от едното си рамо на другото, и в този момент двама мъже внезапно изникнаха от нищото и се залепиха от двете му страни. Те бяха облечени в раирани роби на пустинни скитници, лицата им, почернели от слънцето, се губеха сред рунтави коси, бради и мустаци. Дрехите им бяха мръсни, но бяха добре въоръжени: всеки един носеше меч и кривак, а на пояса си — запасана кама. Приближиха го плътно и от горещия им дъх върху лицето на затворника лъхна смрад на лук и пикантно месо.
45
Сплав от сребро и злато. — Б.пр.