Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие». Краткое содержание книги:
Когато се нахранихме и си поръчахме големи чаши капучино, казах на Докс:
— Искам да ми помогнеш за една работа.
— Никакъв проблем, готин. Само кажи.
— Израелската ми свръзка. Която уреди срещата с Боаз и Гил. Обади ми се. Иска да се видим.
— Ето го значи пробива, който чакаме. Може да ни каже нещо ново за Мани.
Поклатих глава.
— Не спомена за Мани. Каза, че просто искала да ме види.
Той източи врат и ме погледна.
— Нещо не разбирам. Защо ще се вижда с теб, ако не е за Мани?
— Преди тя да уреди работата с Боаз и Гил, известно време бяхме заедно — разказах му опростената версия как се бях запознал с Дилайла в Макао и какво се беше случило помежду ни там, а след това и в Рио.
Той ме изслуша мълчаливо, с необичайно за него мрачно изражение. Когато свърших, каза:
— И ти си се съгласил да се видите.
Кимнах.
— Ще го направиш, защото смяташ, че може да има някаква важна информация, или просто искаш да я видиш?
Въпреки че умираше да се прави на селяндур, Докс умееше да пристъпва право към същността на въпроса. Можех да започна да увъртам, но реших и аз да съм прям. Докс го заслужаваше.
— Просто искам да я видя.
Той кимна, помисли малко и изрече:
— Радвам се, че ми го каза. И без това го разбрах от начина, по който говореше за нея, и щях ужасно да се притесня, ако се беше опитал да ме излъжеш. Освен това щях да се усъмня дали не лъжеш и себе си.
— Не знам дали лъжа себе си или не.
— Готин, това е само по себе си вид дълбока честност.
Отпих от капучиното.
— И все пак може да има някаква информация за нас. Но се съмнявам, че обаждането й точно сега е чисто съвпадение.
— Ако не е съвпадение и е заявила, че ти се обажда, защото й е липсвала очарователната ти персона, значи играе двойна игра. В тази работа има нещо нечестиво.
— Нечестиво?
— Да, думата означава „неморално“ или „порочно“.
Намръщих се.
— Знам какво означава.
Докс се засмя.
— Е, щом знаеш, какво мислиш?
— Че може и да си прав.
— Но въпреки това искаш да се видиш с нея.
— Да.
Той сви устни и издиша шумно.
— Готин, това ми прилича на небезопасен секс. Не съм сигурен, че искам аз да съм презервативът.
Кимнах.
— След като поставяш въпроса по този начин, и аз не съм толкова сигурен.
Усмивката му беше от средния волтаж.
— Е, все пак кажи какво искаш.
— Тя ще дойде в Банкок. Казах й, че ще я посрещна при митническата проверка. Ако изпрати там хора да ме чакат, ти може да ги забележиш.
— Добре…
— С нея ще вземем такси от международния терминал до вътрешните линии. Ти ще ни проследиш, за да видиш дали някой не ни следи. Ако нямаме опашка, ще минем през проверката на вътрешните линии. Аз ще нося два билета за Пукет, където ще отидем с Дилайла, а твоят билет ще е за другаде. Ще минеш през проверката и в залата за чакащите още веднъж ще огледаш дали сме сами.
— Пукет, значи? Дано да си поговорил с туристическия си агент. Някои места още не са се оправили от цунамите.
— Знам.
— Защо не отидеш на Ко Чанг в Тайландския залив, там изобщо не пострадаха. Освен това не е толкова застроено и е само на четири часа път с кола от Банкок.
— Знам. Но предпочитам да пътувам със самолет. Така следенето е по-трудно.
— А, тук си прав. Всъщност на Пукет си е много хубаво. Къде смяташ да отседнеш?
По навик се поколебах за секунда.
— Аманпури.
— Охо! Раят на земята! Веднъж бях там и видях Мик Джагър. Не е лошо, но аз лично предпочитам плажа на Чеди. Не ми трябват вила и разни глезотии. Едно бунгало ми стига. С изглед към океана, разбира се. Какъв е смисълът да си в рая, ако не виждаш водата.
— Не мисля…
— Абе как очакваш да ти пазя гърба, ако не съм там? След като пристигнете, тя ще звънне на хората си, а ти ще си съвсем сам.
— Мога да се грижа за себе си.
— Тогава защо искаш да ти помагам?
— Виж, не знам дали ще успея да намеря още една стая. Имах голям късмет, че намерих две без предварителна резервация.
— Я стига, пълно е с места, защото туристите си мислят, че цунамите са съсипали всичко. Че нали екипите на Си Ен Ен непрекъснато обикалят и питат местните: „Абе можете ли да ни заведете на някое особено живописно разрушение, дето ще ни вдигне рейтинга у дома?“ А пък зрителите им ахкат и си мислят: „Леле, тоя остров за нищо не става, я по-добре да отида на Хаваите“. Но ние с теб не сме такива балъци, нали?