Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие». Краткое содержание книги:
Мани беше казал, че е имало още един мъж — едър и бял. Страхотно описание, но Хилгър разполагаше с някои факти. В Квай Чунг се беше появил снайперист. Съществуваше вероятност да е бил Рейн, но Хилгър знаеше, че Рейн няма опит със снайпера, а онзи в Квай Чунг беше професионалист. Застреля в главите двамата приднестровци от такова разстояние, че никой дори не чу изстрелите. Това не беше характерно за Рейн, който работеше отблизо. Хилгър не беше сигурен, но подозираше, че изпълнителят е един наемник на ЦРУ на име Докс. Чрез посредник Хилгър се беше опитал да наеме Докс да елиминира Рейн и да спаси Белгази. След това заподозря, че вместо да убие Рейн, проклетият бивш морски пехотинец бе предпочел да работи с него. Знаеше, че двамата са служили заедно в Афганистан и са помогнали на муджахидините да прогонят Червената армия. Беше очаквал инстинктите на наемник на Докс да са по-силни от другарството, което беше възможно да се е формирало в онези времена, но в този случай май беше сгрешил.
Имаше досиета и на двамата, снабдени със снимки. Снимката на Рейн беше доста стара, но Хилгър беше използвал някои компютърни програми на ЦРУ, за да я осъвремени. Преди Мани да отпътува за Манила, му беше показал снимките и той беше разпознал и двамата.
Дотук добре. Но отгатването на поръчителя на убийството се беше оказало по-трудно. Първо предположи, че е ЦРУ, но не откри нищо. Разбира се, беше му се наложило да разпитва доста дискретно, за да не може чрез Мани никой да го свърже с убийствата в Манила, но все пак си имаше източници. За съжаление не знаеха нищо. Възможно беше ЦРУ да иска смъртта на Мани, но не беше възлагало подобна задача.
Тогава кой? Мани не искаше да признае, но както бяха установили предишния ден, списъкът не беше никак кратък. Проблемът беше, че не му беше известно Рейн да е свързан с нито един от най-вероятните поръчители. Беше работил за японската Либерално-демократическа партия и за ЦРУ, като с Управлението работеше още от войната във Виетнам, но не се знаеше да е приемал поръчки от другиго. Това, разбира се, не означаваше, че няма други клиенти; Рейн беше професионалист на свободна практика, наемник. В тази професия обаче разширяването на клиентелата не беше толкова лесно. Не можеш просто да си окачиш табела на дюкяна и да пуснеш реклами по вестниците. Нови клиенти се набират бавно, ако изобщо се появят.
Е, имаше един много пряк начин да стигне до дъното на всичко това. Трябваше да попита Рейн или Докс. Вярно, те едва ли биха казали, но може би щяха да повярват на проявеното от него разбиране, че са просто наемници, на изявлението му, че не храни никаква лична неприязън към тях, нито има професионални мотиви да ги отстранява. По дяволите, след като цялата работа се изяснеше, щеше дори да е щастлив да ги покани в своя отбор.
Предложението щеше да е много привлекателно, да изглежда почти истинско. Всъщност щеше да си е направо истинско, ако не бяха убили Калвър и Гибънс, поради което нещата вече ставаха лични. А и бяха изплашили момчето, като с това не бяха оставили на Мани никаква възможност да прости и да забрави.
Оставаше единствено да се добере до тях. Едно чисто отвличане в задната част на някой незабележим микробус, например. Разумен разговор като мъже с мъже, ако е възможно. Щипци с електричество, закачени на тестисите им, ако не е възможно. И в двата случая щеше да получи необходимата информация.
Пое си дълбоко въздух. Да, трябваха му хора, които да ги отвлекат, а след това и да ги разпитат. Трябваше да познават региона достатъчно добре, за да стане всичко бързо.
Разполагаше с няколко души, но сред тях изпъкваше едно име: Майкъл Уилям Уинтърс. Този човек беше експерт. Беше се обучавал в прословутия екип на ФБР за спасяване на заложници и беше отстранил ужасно много лоши типове. Беше работил в Азия и дори беше давал консултации по сигурността за филми, нуждаещи се от такова сътрудничество. Уинтърс имаше опит и в бойните изкуства — Хилгър беше чувал за кали или нещо такова на Филипините и тайландски бокс в Банкок. Самият той не даваше и пет пари за всичкото това карате — изборът на Хилгър от бойните изкуства беше зигзауер Р229, скрит в кобур на колана на панталона, пък и още не беше виждал лонг-донг-до майстор, който да спре куршум, — но все пак опитът в Азия беше от жизнено значение.
Уинтърс имаше и друг плюс — беше завършил една от необявените програми на ЦРУ за техники на разпит, предназначена формално да обучи оперативните агенти да устояват на мъчения, но сред общността беше ясно, че по този начин човек сам се научаваше да измъчва, което беше и действителната цел. Някои възприемаха по-добре учебния материал от други. Говореше се, че Уинтърс бил сред отличниците.