Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие

8.

Хилгър седеше зад бюрото в офиса си на осемдесет и осмия етаж на Международния финансов център. Двете сгради бяха сред най-новите небостъргачи на Хонконг и определено най-високите с 454-те си метра. Признаваше си, че наистина харесва това място. Не само заради гледката, лукса, усещането да си на върха на света, откъснат, всемогъщ, недосегаем. Сградата беше идеалното прикритие. Наемът на офис тук беше толкова убийствен, че никое правителство или неправителствена организация не биха си го позволили. Но пък и Чичо Сам всъщност не плащаше нито наема на Хилгър, нито която и да е друга част от операцията. В наши дни Чичо Сам направо беше изоставил своя агент, ползваше благата от разузнавателната му информация, но не държеше много да знае откъде точно идва. Което идеално устройваше Хилгър.

Помещението беше застлано с естествен дъбов паркет и бежов вълнен берберски килим. На бюрото имаше много малко вещи: елегантна настолна лампа „Леонардо Марели“, телефон „Беоком 2500“ на „Банг и Олуфсен“ с приставка за обезопасена линия с ЦРУ и сив трийсетинчов тънък монитор „Макинтош“ с безжична клавиатура и мишка. Цялостният вид, който неизменно правеше впечатление на клиентите, излъчваше солидност, енергичност, пари, връзки. Изгледът към небостъргачите на пристанищата Централно и „Виктория“ допринасяше за впечатлението и Хилгър много го харесваше. Тази вечер, за да намали отразената светлина и да разкрие великолепието на пейзажа, беше оставил да свети само настолната лампа. Гледката през прозореца го успокояваше и му помагаше да мисли. Което беше добре, защото в момента имаше много неща за обмисляне.

Ситуацията със сигурност не беше напълно в ред, но все още подлежеше на оправяне. Вярно, беше изгубил двама души, но и преди се беше случвало и разбираше, че губенето на хора, включително и на собствения живот, беше част от всяка мисия. Важна беше мисията, операцията. Тя трябваше да успее и Хилгър бе твърдо решен да се погрижи за това.

Започна отзад напред. Целта бе да се предпази операцията. А това означаваше да се ликвидира заплахата срещу Мани, който беше жизненоважна част от нея. Как да се постигне това? Лесно. Като се намерят поръчителят и извършителят на убийството, след което, доколкото е възможно, да бъдат ликвидирани и двамата.

Налагаше се обаче да действа под напрежение. След срещата с Мани в Коулун същата сутрин се беше прибрал в офиса. Очакваше го съобщение от човек от неговата мрежа, който в момента работеше в Ленгли. Хилгър му се обади. Човекът му съобщи обнадеждаваща вест: новината, че Калвър и Гибънс са били застреляни в Манила, беше стигнала до началството моментално. Резидентурата в Манила беше пуснала връзките си в полицията, там бяха проверили досието на мъртвия бодигард и бяха открили, че единственият му клиент е някой си Манхайм Лави, Всеизвестно голямо говно. Засега Лави не можел да бъде открит, но изводът беше, че бодигардът е умрял, докато го е защитавал, а двамата бивши рицари на плаща и кинжала също били замесени с въпросното Всеизвестно голямо говно. Въпросът, който не давал мира на всички, според човека на Хилгър, бил: какво са правели Калвър и Гибънс с този тип и кой още е забъркан? Хилгър знаеше, че ще трябва да събере всички свободни краища, преди някой друг да се е докопал до тях и да е разплел целия проклет чорап.