Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие

Мисълта беше депресираща. Дори болезнена.

Докс не знаеше и аз никога нямаше да му кажа, но забележката му за последния път, когато съм правил секс, беше уцелила десетката. Да, от време на време си плащам за секс. Човек трябва да се грижи за физическите си потребности. Но нещо истинско, нещо, което да си струва. Не и от Дилайла насам, а и преди нея не бе имало много други.

Как да разбера какво става и какво й е хрумнало, ако не се видя с нея? Тя може би разполагаше с необходимата ми информация, за да се приближа отново до Мани. Можеше да ми разкрие какво мислят нейните хора за произшествието в Манила и свързаните с него планове. Да, имаше риск. Но риск има винаги. А аз умеех да го контролирам. Беше ми станало втора природа.

Интуицията ми твърдеше, че си струва да пробвам. За миг се изплаших, че вече не мога да се доверя на интуицията си и че инстинктът, който винаги ми беше служил вярно, се е изкривил по някакъв начин, че вътрешните ми навигационни инструменти са се повредили. Но след това си помислих: „Ако интуицията ти вече не я бива, значи така или иначе си мъртъв“.

Което само по себе си можеше да е изкривяване. Но, майната му.

Намерих обществен международен телефон и набрах номера. Докато се свързвах, сърцето ми се разтуптя и се почувствах като пълен глупак. Ако ме видеше в това състояние, Докс щеше да ме скъса от подигравки и да ми каже, че се държа като пубертет.

Тя вдигна на първото иззвъняване.

Ало.

— Здрасти — казах и вперих поглед в улицата навън, уплашен от надеждите си.

— Здравей — отвърна тя. Тъй като мълчах, попита: — Как я караш?

Каквото и да бях очаквал, не си представях, че ще е толкова неловко.

— Добре. А ти?

— И аз. Работя по един… проект, но мога да се измъкна за няколко дни, ако си свободен и ти.

Нито дума за бизнес. Обаждането или беше лично, както се надявах, или беше бизнес, маскиран като лично отношение, което при наличния набор от възможности вероятно означаваше най-лошото.

— Мисля, че мога да се освободя. Захванал съм се с нещо обаче, което за момента е в застой, но може внезапно да се раздвижи.

Зачаках дали ще реагира. Не реагира. Само каза:

— Мога аз да дойда при теб, ако искаш.

Замислих се за миг. Трябваше да остана наоколо, ако Боаз и Гил намереха нещо, което да ни върне с Докс обратно в играта с Мани. Пък и предпочитах да се видя с Дилайла на място, което да я затрудни, ако реши да доведе компания. За всеки случай.

— Можеш ли да дойдеш в Банкок? — попитах.

— Разбира се. Сигурно ще успея да хвана директен полет от „Шарл дьо Гол“.

— Напиши ми кога пристигаш. Ще те чакам пред митническата проверка.

— Добре. Но ти сигурен ли си, че искаш да се видим точно в Банкок? Казват, че да си водиш гадже там е като да си носиш сандвич от къщи в ресторанта.

Усмихнах се.

— Аз си знам каква храна предпочитам.