Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
Чух смеха на Рейнджъра от другата страна.
— Какво е направил?
— Всичко. Става дума за Еди Дечуч.
— Искаш ли да поговоря с него?
— Не. Искам да ме посъветваш как да го пипна, без да го убивам. Страхувам се, че ако го прасна с електрошоковата палка, ще гушне босилека.
— Вземи Лула на помощ. Обградете го и му нахлузете белезниците.
— Вече опитах това.
— И той успя да се измъкне от теб и Лула? Маце, Дечуч трябва да е поне на осемдесет. Не вижда. Не чува. Нуждае се от час и половина, за да си изпразни мехура.
— Беше доста сложно.
— Опитай се да го простреляш в крака следващия път — посъветва ме Рейнджъра. — Това обикновено върши работа.
След този мъдър съвет ми затвори. Страхотно!
После звъннах на Морели.
— Имам новини за теб — каза той. — Сблъсках се с Констанца, когато отивах за вестници. Каза ми, че прочели доклада от аутопсията на Лорета Ричи. Починала е от инфаркт.
— И после е била застреляна?
— Точно така, сладурче. Странна работа.
— Знам, че днес е почивният ти ден, но се чудех дали ще ми направиш една услуга — промърках мило.
— О, Господи!
— Надявах се да станеш детегледачка на Откаченяка. Замесен е в бъркотията с Дечуч и не знам дали е безопасно да го оставям сам в апартамента ми.
— Ние с Боб се канехме да гледаме мача. Планираме го цяла седмица.
— Откаченяка може да гледа с вас. Ще го оставя при теб.
Затворих, преди Морели да успее да ми откаже.
Розан Крейнър стоеше на ъгъла си в дъжда. Изглеждаше прогизнала до кости и ядосана. Ако бях мъж, нямаше да я допусна и на двайсет метра от члена си. Беше издокарана с високи токове и черен чувал за боклук. Трудно бе да се каже какво имаше под чувала. Вероятно бе гола. Вървеше нервно и махаше на минаващите коли, а когато не спираха, размахваше среден пръст към тях. В протокола от ареста й пишеше, че е на петдесет и две години.
Спрях до бордюра и отворих прозореца.
— Оправяш ли и жени? — попитах.
— Скъпа, оправям прасета, крави, гъски и жени. Имаш ли мангизи, влагам усилия. Двайсетак за оправяне с ръка. Плащаш отгоре, ако ти трябва цял ден, за да свършиш.
Показах й двайсетак и тя се качи в колата. Натиснах копчето за автоматично заключване на вратите и потеглих към полицейския участък.
— Всяка странична улица ще свърши работа — каза тя.
— Трябва да ти призная нещо.
— Ох, мамка му! Ченге ли си? Кажи ми, че не си ченге.
— Не съм ченге. Агентка по залавяне на обвиняеми съм. Пропуснала си датата си в съда и трябва да ти определят нова.
— Мога ли да запазя двайсетака?
— Да, можеш.
— Искаш ли си масажа?
— Не!
— Господи! Няма нужда да крещиш. Просто не искам да се чувстваш измамена. Винаги предоставям на хората услугите, за които са ми платили.
— Ами онзи тип, когото си набила?
— Опита се да ме измами. Да не мислиш, че стоя на шибания ъгъл заради чистия въздух? Майка ми е в старчески дом. Ако не платя месечната вноска, ще трябва да живее при мен.
— Толкова лошо ли е това?
— По-скоро бих изчукала носорог.
Паркирах пред участъка и се протегнах, за да й сложа белезниците, но тя започна да размахва ръце.
— Няма да ми слагаш белезници — извика Розан. — В никакъв случай.
Внезапно, заради всичкото размахване на ръце и боричкане, автоматичната ключалка изщрака и Розан изскочи от колата и се понесе по улицата. Имаше преднина, но беше с високи токове, а аз с маратонки. Хванах я след около две пресечки. Никоя от нас не беше в добра форма. Тя пъхтеше тежко, а аз имах чувството, че дишам огън. Щракнах й белезниците и тя седна на земята.
— Никакво седене — казах строго.
— Майната ти! Няма да ходя никъде.
Бях оставила чантата си в колата, а тя бе прекалено далеч. Ако изтичах дотам, за да си взема телефона, Розан нямаше да е тук, когато се върна. Тя седеше и се цупеше, а аз стоях и беснеех.
В някои дни не си заслужава да ставаш от леглото.
Изпитвах огромно желание да сритам проститутката в бъбреците, но вероятно щяха да останат следи и тя можеше да реши да съди Вини за грубо отношение към обвиняемите. А Вини мразеше подобни неща.
Валеше доста силно и двете бяхме прогизнали. Косата ми бе залепнала за лицето, а джинсите — за краката ми. Двете с Розан решихме да изпробваме чий инат бе по-силен. Съревнованието ни приключи, когато Еди Газара мина покрай нас. Еди е ченге в Трентън и е женен за братовчедка ми Шърли Ревлата.
Той свали прозореца си, поклати глава и зацъка с език.
— Имам проблем със задържаната — споделих с Еди.
Той се ухили.
— Айде бе!
— Какво ще кажеш да ми помогнеш да я набутаме в колата ти?