Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Всичко, което ще ти кажа, е некласифицирана информация, поне официално.
Сам четеше между редовете. След като бе получил обаждането му, Руб се бе свързал със свои неправителствени контакти и източници.
— Добре. В съобщението си казваше да ти звънна възможно най-скоро.
— Да. Този тип, когото наричаш Белязания, е използвал фалшиво име и кредитна карта, за да наеме лодка в Сноу Хил, така че трябваше малко да се поровя. Истинското му име се оказа Григорий Архипов. Бивш служител на руските специални части, прекарал известно време в Афганистан и Чечня. Двамата с дясната му ръка, мъж на име Холков, напуснали армията през 1994 г. и започнали работа на свободна практика. Архипов ти е известен, но ще ти пусна на електронната поща снимка на Холков. Ако още не си го видял наоколо, и това ще стане. Доколкото разбирам, от 2005-та работят за един и същи човек, доста противен екземпляр на име Хедеон Бондарук.
— Чувал съм това име.
— Щях да се изненадам, ако не си. Царят на украинската мафия, черешката на висшето общество в Севастопол. Няколко пъти годишно организира партита и ловни уикенди в имението си, като гостите му са все от каймака — политици, знаменитости, европейски кралски особи… Не е осъждан за нито едно престъпление, но се подозира за десетки убийства, предимно на други престъпни босове и изпълнители, които по някаква причина са го ядосали. За миналото му не се знае нищо, освен слухове.
— Обичам слуховете. Дай да чуем.
— Говори се, че водел партизански отряд по време на конфликта на руско-иранската граница в Туркменистан. Криели се в планините като призраци и устройвали засади на патрули и конвои. Не оставяли никого жив.
— Истински добър самарянин.
— Да. Защо те интересува той?
— Мисля, че сме по следите на едно и също нещо.
— А то е…?
— По-добре да не знаеш, Руб. Вече направи достатъчно.
— Стига, Сам…
— Наистина Руб, недей. Моля те!
Хейуд замълча, после въздъхна.
— Добре, ти си шефът. Само ме чуй: досега имахте късмет, но той може много бързо да се изпари.
— Знам.
— Ще ми позволиш ли поне да ти помогна? Познавам един човек там, с когото трябва да се видиш. Имаш ли нещо за писане? — Сам взе една химикалка от масичката и записа името и адреса, които Рубин му издиктува. — Имам му доверие. Обади му се.
— Непременно!
— И за бога, пазете се, чуваш ли?
— Да. С Реми и друг път сме се навирали между шамарите. Ще се справим и с това.
— Как по-точно?
— Лесно. Ще вървим една крачка пред тях.
Три часа по-късно Сам отби от крайбрежния път в малък чакълест паркинг и спря пред ръждясала военна барака с ветропоказател на покрива и избледняла, ръчно написана табела: „Еър Сампсън“. На петдесетина метра вдясно имаше още една, по-голяма барака, а през плъзгащите й се врати се подаваше нос на самолет. От другата страна на хангара се виждаше писта за кацане, покрита с натрошени миди.
— Това ли е? — присви очи Реми.
Сам погледна картата.
— Да, това е. Селма се закле, че това са най-добрите чартъри на острова.
— Щом тя казва… Наистина ли ще вземеш това нещо? — Реми кимна към увития в кърпа предмет, който лежеше на пода в краката му.
След срещата с Руби, Сам се върна във вилата и разказа за разговора на Реми. Тя го изслуша внимателно, без да задава въпроси.
— Не искам да пострадаш — каза Реми накрая и взе ръцете му в своите.
— И аз не искам ти да пострадаш. Това ще бъде краят на света за мен.
— Тогава да внимаваме да не пострадаме. Както ти каза, ще вървим една крачка пред тях. А ако нещата загрубеят…
— Обаждаме се на добрите момчета и си отиваме у дома.
— Абсолютно!
След като излязоха от хотела, двамата първо отидоха на адреса, който им даде Руби. Оказа се обущарска работилница в центъра на Насау, където ги очакваше собственикът на име Гуидо, човекът на Руби.
— Рубин не беше сигурен, че ще дойдете — каза Гуидо на английски с лек италиански акцент. — Предупреди ме, че сте големи инати.
— Така ли?
— О, да!
Гуидо отиде до входната врата, сложи табелка „Обедна почивка“ и ги въведе в една задна стаичка. После слязоха по каменни стълби в сутерена, осветен само от една висяща крушка. На тезгяха, сред купища обувки в най-различно състояние, лежеше и един 38-калибров револвер.
— И двамата боравите с оръжие, нали?
— Да — отговори Сам.
В интерес на истината, Реми беше дяволски добър стрелец и не се боеше от оръжия, но се стремеше да ги избягва при всяка възможност.