Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
Коремът на Ърни беше плувнал в кръв. Част от нея вече се беше съсирила на лигаво гроздово
желе, но повечето още не беше засъхнала - очевидно беше прясна. Разкъсванията в коремната му
област бяха парцаливи, неприятни и много дълбоки: зеещи рани, които започваха точно под
последното ляво ребро, за да разсекат кожа, коремни мазнини и мускули. Синеещи торби от
подобни на червеи вътрешности се издуваха от три от разкъсванията. Миризмата на фекалии
беше задушаваща, плътна и гъста.
Оглеждайки бавно наранените органи, Алекс видя как те вече бяха започнали да се издуват и
усети как възелът в стомаха и се опитва да си проправи път към гърлото ѝ.
„Вероятно първо са го закачили, после са разкъсали.“ Зъби и нокти, предположи тя, което
значеше, че групата на Вълка се беше въвлякла в бой с онази глутница по петите им. Тя гледаше, докато струя кръв шурна в ярък нов фонтан. Засегната артерия със сигурност. Е, това хлапе
нямаше нужда да се тревожи да не пипне инфекция от всички тези разкъсани вътрешности.
Кухината на корема му се препълваше и устните му ставаха все по-бледи, докато артериите му се
изпразваха. Студена пот овлажни лицето и врата му и момчето започна да потръпва от шока.
Очите ѝ проследиха издутия напоен с кръв сак. От миризмата можеше да прецени, че тялото
вътре този път беше на мъж и имаше много кръв. Но нямаше вътрешности. Което беше сбъркано.
От опит знаеше, че Вълка и екипът му харесваха черния дроб, обичаха сърцата, търпяха
бъбреците и не им пукаше за шкембето. Освен това Вълка никога не колеше, нито забиваше
зъбите си в плячката, докато той и хората му не се скриеха на безопасно място. Тя разбираше
защо. Някога, в един друг живот, нейният баща винаги окачваше храната им нависоко, в меча
торба, също както Вълка и хората му бяха подсигурили запасите си в онзи чувал. Когато си на
лов, не искаш нежелани посетители да откраднат нещата ти. (Защо други Променени не се
тълпяха в малкото скривалище на Вълка като мравки по разпиляна захар, Алекс не знаеше. А
беше убедена, че са подушили месото. Тя със сигурност беше.)
Но тялото на мъжа в този сак беше на парчета и му липсваха няколко части. От друга страна,
тук беше и Ърни, разкъсан на парченца, а имаше и други Променени, които искаха кръвта на
Вълка.
- Откраднали сте го от тях? Хванали са ви да крадете? - А тя се притесняваше да не е
ранен!
Устните на Вълка бяха стиснати и пепеляви, но тъмните му очи - очите на Крис - бляскаха.
Бърт, братът на Ърни, се суетеше през голямата стая. В едната му ръка беше помпата, а нейната
медицинска раница се люлееше от другата. С ъгъла на окото си Алекс видя Дарт да се накланя
от вратата и да се отправя към далечния край на стаята със странно присвиване. За част от
секундата тя едва не извика: „Залегни, идиот!“. Дарт шеше да е толкова изкушаваща мишена, колкото метална патица на панаир. „Три изстрела и малката дама получава плюшено прасе.“
Вместо това тя грабна медицинската си раница от Бърт и извика:
- Вълк, какво очакваш да направя? Не мога да поправя...
Панорамният прозорец избухна в огромен стъклен фонтан. Главата на Дарт беше там в един
момент, а в следващия на мястото ѝ имаше червена мъгла. Ахвайки, Алекс се наведе бързо, когато стрелички от остро като бръснач стъкло профучаха над главата ѝ. Миг по-късно някой
нададе задавен писък. Тя извърна глава и видя ръцете на Бърт да се стрелват към лицето му.
Парче стъкло, дълго колкото кутрето ѝ, вибрираше от останките на лявото му око. Друга
нащърбена кама се беше забила в меката част под челюстта му.
- Бърт! - Ужасена, тя избута Вълка настрани, въпреки че последните останки от здрав
разум протестираха: „Залегни! Остани долу!“. Тя се запъти към момчето. - Бърт, Бърт, не го
докосвай, недей...
Той изпусна още един хълцащ писък... и пушката си.
Алекс видя бедствието да се развива на забавен каданс: струите от кръвта на Бърт се разбиха
на отделни капки, стъклото проблесна и потрепера, дори помпата се движеше в странен танц.
После времето забърза, окото на дулото гледаше право в нея и мозъкът ѝ пищеше: „Долу!
Залегни!“.
Частица от секундата твърде късно.
Помпата удари, точно когато нещо се блъсна в нея и я повали. Вълка я покри, докато пушката
изрева едно оглушително БУМ. Куршумът изсвистя над главата на Вълка, оставяйки диря от