Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Кога влезе? — попита го Ариадна, като погледна през рамо към вратата, а после обратно към Лукас с разширени очи. Той не си направи труда да отговори. Вниманието му остана напълно съсредоточено върху малката му сестра.

Очите на Касандра се отвориха с пърхане на мигли, и главата й помръдна рязко, докато тя се връщаше в съзнание. Лукас я подкрепи, когато тя леко размаха ръце и крака от шока, който изпита, когато се свести и откри, че е във въздуха. Усмихна й се и тя се усмихна в отговор: не беше нужно никой от двамата да говори, за да общуват. Хелън би дала всичко, което притежаваше, за да види Лукас да й се усмихва така. Лицето му беше толкова красиво, когато се усмихваше. Искаше й се да го докосне.

Лукас се шмугна покрай Мат, докато изнасяше Касандра от библиотеката, и когато го направи, Хелън забеляза, че той не издава звук, докато върви. По някакъв начин през последните няколко седмици Лукас се беше научил да използва способността си да манипулира въздуха, за да създава беззвучен вакуум. Сякаш вече го нямаше наистина там. Сърцето на Хелън се сви толкова силно в гърдите й, че за миг си помисли, че ще се задуши. Лукас заличаваше присъствието си и вероятно го правеше, за да не се налага да търпи наистина да бъде в една и съща стая с нея. Толкова много я мразеше.

Клеър каза на всички, че не могат безопасно да прочетат ръкописите, без първо да преминат през подходящо посвещаване. Щеше да се наложи да почакат, докато Касандра е в състояние да извърши ритуала. Всички останали се изнизаха мълчаливо, потънали в мисли, но Хелън изостана в библиотеката за няколко секунди, за да се съвземе.

Всеки път щом видеше Лукас, положението се влошаваше. Той се променяше, но не към по-добро. Нещо нередно ставаше с Лукас.

Примигвайки с възпалените си очи, Хелън се сгълча. Вече нямаше право да се тревожи за него. Не му беше гадже. Не се предполагаше дори да го поглежда.

Хелън упорито пропъди мисълта, преди тя да успее да я обсеби. Трябваше постоянно да си намира занимания. Движение. Действие. Това беше ключът.

На излизане от библиотеката Хелън се натъкна на Клеър и Джейсън, седнали на едно от многобройните задни стълбища в просторната къща на семейство Делос. Доколкото успя да разбере, вече бяха изгладили гневната част от спора си и уверено вървяха към разбирателство. Държаха се за ръце, докато си говореха. Клеър седеше на едно малко по-високо стъпало, за да компенсира дребния си ръст, и двамата се бяха навели един към друг толкова плътно, сякаш се опитваха взаимно да се изкачат в очите си.

Хелън се измъкна през задната врата, преди да се окажеше принудена да става свидетел на още от емоционалното общуване. От превърнатия в арена тенис корт идваха пляскащи и пухтящи звуци, и тя тръгна бавно натам, като се чудеше кой ли тренира. Първата й мисъл беше, че Кастор и Палас тренират заедно, но когато влезе вътре, видя Ариадна и Мат да вилнеят като двойка гладиатори с дървени тренировъчни мечове. Мат падна по задник, и Хелън се присви от съчувствие към него. Знаеше точно какво преживява.