Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
— Крал Гарет ще изпрати следователи — обясни Уингхам и затвърди подозренията на Арраян. — Или може би цяла група, чиято единствена задача ще е да конфискува книгата и да я отнесе в село Кървав камък или Хелиогабалус, където по-могъщи магьосници практикуват занаята. Малцина знаят за съществуването й — тези, които са чули слуховете тук в Палишчук, и Мариаброн Скиталеца.
Арраян вдигна глава, щом чу името на Мариаброн следотърсач, който имаше почти легендарен статус в дивите земи. Слуховете твърдяха, че Мариаброн е станал доста богат благодарение на наградите, предлагани за ушите на чудовищата от Ваасанската порта. Познаваше почти всички и почти всички познаваха него.
Приятелски настроен и прям, ловък и умен, но обезоръжаващо скромен, рейнджърът умееше да поставя хората — дори онези, които го познаваха, — в позиция да го подценяват. Арраян го бе срещала само два пъти, все в Палишчук, и се бе забавлявала на много от разказите му или пък го бе гледала с разширени очи, докато разказва невероятните си приключения. Беше следотърсач по призвание, рейнджър, съблюдаващ пътя на пущинака, но според преценката на Арраян имаше характера на бард. Със сигурност зад ярките му любопитни очи се криеше дяволитост.
— Мариаброн ще предаде на командирите на Гарет при Ваасанската порта — продължи Уингхам и звукът от гласа му откъсна Арраян от размишленията й.
Усмивката, която видя, щом вдигна поглед, подсказа на младата жена, че е издала доста от чувствата си с израженията си и тя почувства как бузите й се зачервяват.
— Защо въобще каза на някого? — попита тя.
— Това е твърде могъщ том. Силата му е отвъд възможностите ми.
— И все пак ще ми позволиш да го огледам?
— Способностите ти с такива магии надхвърлят моите.
Арраян обмисли страховитата задача с оглед на крайния срок, който без съмнение имаше в резултат от разкритията, направени от Уингхам пред Мариаброн.
— Не се страхувай, скъпа племеннице, думите ми към Мариаброн бяха достатъчно тайнствени — повече дори от слуховете, които позволих да се разпространят към Палишчук, където знаех, че ще стигнат до ушите ти. Най-вероятно е останал в район, който въобще не е близо до Портата, и очаквам да го видя отново преди да иде при командирите на Гарет. Ще разполагаш с цялото време, което ти е нужно за книгата.
Намигна й, след което й направи знак да вземе подвързаната в черно книга.
Жената продължи да се взира в нея, но не посегна да отвори кориците й.
— Не си подготвила никакви магически защити — отсъди Уингхам след няколко дълги момента.
— Не очаквах… твърде е…
Уингхам вдигна ръка, за да я спре. После бръкна зад стола си и извади кожена торба, която й подаде през масата.
— Защитена е — увери я. — Никой, който те наблюдава, дори и с магическо око, няма да разбере за силата на предмета, прибран в тази магическа чанта.
Арраян не можеше да повярва на предложението.
Уингхам имаше намерение да й позволи да вземе книгата със себе си! Не можеше да скрие изненадата си, докато продължаваше да оглежда чичо си и да си припомня дългото им и накъсано минало. Уингхам въобще не я познаваше толкова добре и все пак доброволно щеше да й предаде нещо, което можеше да се окаже най-ценният предмет, откриван в дългата история на търсене на ценни артефакти? Как можеше да се покаже достойна за подобно доверие?
— Давай, племеннице — подкани я Уингхам. — Не съм толкова млад и имам нужда от здрав сън. Вярвам, че ще държиш вечно любопитния си чичо в течение на напредъка си?
Без дори да се замисля за действието си, Арраян стана от стола си, наведе се напред, прегърна Уингхам с тънките си ръце и залепи една голяма целувка на бузата му.
Глава 5
Трупове
Ентрери подскачаше надолу по склона на планината, прехвърляйки се от камък на камък, като се стараеше маршрутът му да не е по права линия. Не обръщаше внимание на движенията си, но въпреки това всяка стъпка бе перфектна и в идеално равновесие, защото убиецът бе изпаднал в състояние на боен транс. Движеше се с плавна лекота, а тялото му реагираше на подсъзнателно ниво в перфектен синхрон с това, което инстинктивно решеше, че трябва да извърши. Ентрери се спускаше бързо и с лекота по неравната, грапава пътека надолу по стръмния склон на северната част на Галенските хълмове, маршрут, на който дори внимателни, опитни планинари биха могли да изкълчат глезен или да се спънат в пукнатина, сякаш тичаше из тревиста ливада.