Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Еха! – въздъхна момчето. Няколко минути в стаята цареше пълна тишина, после се чу друг глас:
– Сестричката ми умря заради магьосниците.
Всички се обърнаха към кльощавото момче, което седеше с подвити крака встрани от останалите.
– Бяхме в тълпата – продължи то. – Магьосниците започнаха да пускат огнените си светкавици и всички побягнаха. Мама изпусна по-малката ми сестра, но не можа да се спре и да я потърси, защото хората я повлякоха напред. Татко се върна и я намери. Чух го да ги ругае, да вика, че заради тях е умряла. Заради магьосниците. – Той присви очи и заби поглед в пода. – Мразя ги.
Няколко деца от кръга закимаха с глави. Отново настъпи дълбока тишина, после първото момиче изхъмка доволно.
– Виждате ли? – рече тя. – Бихте ли помогнали на магьосниците? Аз не. Онова момиче добре им е дало да се разберат. Може пък следващия път повече да пострадат.
Децата се ухилиха и започнаха да кимат с глави. Сония въздъхна с облекчение. Чу се тихото поскръцване на отварящия се капак и тя се усмихна на появилия се Сери. Той отиде при нея, седна на пода и се ухили.
– Предадени сме – прошепна той. – Скоро ще претърсят къщата. Да се махаме.
Сърцето й прескочи един удар. Тя го погледна и видя, че очите му не се смеят. Сери се изправи и тръгна, а момичето скочи на крака и го последва. Няколко деца ги изпратиха с погледи, но тя избягваше да ги поглежда. Почувства нарастващото им любопитство, когато Сери се спря и отвори вратата на големия шкаф в другия край на стаята.
– Тук има таен изход към проходите – промърмори той и бръкна вътре. Натисна леко нещо, намръщи се и натисна по-силно. – Блокиран е от другата страна. – Той изруга под носа си.
– В капан ли попаднахме?
Той отново погледна към стаята. Почти всички деца вече гледаха тях. Той затвори вратата на шкафа и се приближи до единия от прозорците.
– Не искам да те лъжа. Залазила ли си катераческите си умения?
– Мина доста време... – Тя погледна нагоре. Прозорците бяха изрязани в скосения покрив, който се спускаше почти до пода.
– Подложи ми ръце да се кача.
Тя сплете пръсти и се намръщи, когато Сери стъпи с единия си крак върху ръцете й и се изкатери на раменете й. После се хвана за една от гредите, извади от джоба си нож и се захвана за работа.
Някъде отдолу се чу затръшване на врата, после приглушени гласове. Сония изтръпна от страх, когато капакът се надигна, но оттам надникна Ялия, племенничката на Норин. Жената бързо огледа стаята, децата, Сония и стъпилия върху раменете й Сери.
– Вратата? – попита тя.
– Блокирана – отвърна той.
Тя се намръщи, после погледна към децата.
– Магьосниците са тук – каза им тя. – Искат да претърсят къщата ни.
Децата започнаха да задават въпроси. Сери изригна цветисто проклятие. Момичето едва не го изпусна, когато той рязко се размърда на раменете й.
– Хей! От теб въобще не става надеждна стълба!
Изведнъж Сония престана да усеща тежестта му. Единият му крак я ритна силно в гърдите. Тя едва се сдържа да не го наругае и отскочи встрани, за да избегне нов ритник.
– Те няма да ни навредят – казваше Ялия на децата. – Няма да посмеят. Веднага ще видят, че сте твърде малки. Тях ги интересува повече...
– Хей! Сония – прошепна Сери.
Тя вдигна глава и видя, че момчето вече се беше изкатерило на покрива и протягаше към нея ръце през прозореца.
– Давай!
Тя се протегна и той я хвана здраво за китките. С изненадваща сила я повдигна нагоре и я задържа, за да може тя да се хване за перваза. Сония увисна на него за миг, след което се придвижи към по-високата му част. После се залюля, прехвърли краката си през рамката и се измъкна навън.
Дишайки тежко, тя се отпусна върху студените керемиди. Въздухът беше мразовит и ледените му пипалца бързо пропълзяха под дрехите й. Пред очите й се разкри море от покриви. Слънцето висеше ниско над хоризонта.
Сери се пресегна да затвори прозореца и застина. До ушите им достигна звукът от отварянето на капака, последван от изпълнените с благоговение и страх гласове на децата. Сония повдигна глава и надникна вътре.
До отворения капак стоеше мъж, облечен с червена мантия, който оглеждаше стаята с немигащи очи. Светлите му коси бяха грижливо вчесани назад. На слепоочието му се забелязваше малък червен белег. Сония отново се притисна към керемидите с разтуптяно сърце. В него имаше нещо познато, но тя не посмя да погледне отново. До тях достигна гласът му.