Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

— Не си глупав — отвърна Ерик и седна до командира си. — Просто си уморен.

— Не чак толкова — каза Оуен. Старото му лице се сбръчка в усмивка. — Честно казано, след като ти отвори портата, можах да спя спокойно цели три нощи. Всъщност всичко мина прекалено добре. — Той се наведе и се втренчи в картата, сякаш можеше да види нещо в нея, стига да гледа достатъчно дълго.

— Най-доброто, което ми хрумва, е, че Фадавах е имал хора, от които не е бил доволен, и е решил да ни ги подхвърли — каза Ерик.

— Е, ако не беше отворил портата, щяхме да пуснем малко кръв, докато прехвърлим вала — каза Оуен и посочи с палец през рамо към големия земен насип зад командния павилион.

— Вярно, но все едно щяхме да го завземем за ден-два.

— Чудя се защо Фадавах ще си прави целия този труд да ни накара да мислим, че е тук, след което да ни остави да разберем, че не е.

— Само предполагам — каза Ерик, — но ако е завзел Ла Мут, може би в момента се придвижва южно от Илит и се готви за контраатака.

— Не може да пренебрегне Ябон — заяви Оуен. — Докато херцог Карл е горе с армията си, Фадавах трябва да поддържа силен северен фронт. Ако не поддържа натиска, Карл може да излиза с войска и да се връща когато си ще. Дори и така горе все още има хадатци, които могат да се промъкват през линиите му, когато им хрумне. И съм сигурен, че джуджетата и елфите не са много приятни съседи, ако патрулите му се отдалечават твърде много от сегашната им позиция. Не, той трябва да завземе цял Ябон преди да се обърне на юг.

— Е, не може да се надява, че ще ни забави с тези малки лъжливи отбрани.

Лицето на Оуен бе загрижено.

— Не знам дали са толкова лъжливи позиции или просто… дразнители, колкото да ни принуди да настъпваме бавно.

Ерик присви очи.

— А може би са замислени, за да ни накарат да бързаме.

— Какво искаш да кажеш?

— Да речем, че се натъкнем на още една-две подобни слабо защитени позиции?

— Да речем. И?

Ерик посочи на картата.

— Да речем, че ударим към Квесторско око и срещнем ново укрепление като това. Страшно се въодушевяваме и удряме към Илит.

— И се напъхваме в месомелачка?

Ерик кимна и пак посочи на картата.

— Тази линия са недостъпните височини северно от пътя от Квесторско око до Ястребово гнездо. Той държи двата края на пътя и ако ни задържи под хребета, ще може да се окопае тук. — Пръстът му посочи един участък на пътя, около двайсет мили южно от Илит. — Да кажем, че вдигне система от укрепления, тунели, катапулти, стрелкови кули, цялата торба с хитрини. Ако се натикаме в цялата тази гадост, ще загазим здравата. — Пръстът на Ерик проследи линията от тази точка до петното на картата, обозначаващо Илит. — Разполага с валове с височина трийсет стъпки и само едно уязвимо място, източна порта при пристанището. Но може да го укрепи, а ако потопи кораби в устието на залива, ще си седи в града като костенурка в корубата си. — Колкото повече говореше, толкова по-уверен ставаше в анализа си. — Не можем да дебаркираме на западния бряг: това е земя на Свободните градове и ако го направим, Патрик рискува да влезе в конфликт с единствената неутрална страна, останала по Горчивото море. Освен това, за да стигнем там, ще трябва вероятно да се справим с бойните кораби на Квег в района.