Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
А развитието на душата-съдба на Искра принудило самодивата да побърза. Била на края на силите си, когато намерила подходящата жена, роднина на третата ми, човешката майка. Така решила, че ще е по-сигурно — като братовчеди по кръвта на телата си, змейчетата щели по-лесно да се открият едно друго, все пак не са останали толкова много народи, които да са хем цивилизовани, хем да държат на роднински връзки. Разбира се, би могла да не го прави точно по този начин, но било необходимо максимално да се намалят неблагоприятните събитийни линии.
Така на двайсет и трети октомври хиляда деветстотин шейсет и седма година се роди и Искра.
… Мисля, че самодивата не попадна случайно в реалността на хората. И на всичко отгоре на Балканския полуостров. Произходът на нейното родно племе е оттук, родовата им памет е почти наследствена, тя е виждала в сънищата спомените на своите прабаби, които общо взето имали добро отношение към древните тракийски племена. Дори името на самодивата тук, в човешкия свят звучало съвсем по наш… съвсем местно — Гюргя. Само че сбърка времето. От траките нямаше и помен, освен бледи следи в кръвта на съвременните балкански народи. Гърци, римляни, византийци са изтребвали познатите на предците на Гюргя човешки племена. Но и българите ѝ се сторили приемливи. Тя бързо се приспособи към човешкия начин на живот. Не ни изостави. Зорко следеше как растем, как живеем. Бдяла е над нас. Готвела е запознаването — разпознаването — ни.
Едва отскоро си давам сметка колко ѝ е било трудно. Съвсем сама в този свят. Без никакъв шанс да го напусне самостоятелно. Разчитала е ние да я изведем със себе си, щом пораснем достатъчно. Може да се е надявала да пристигне преди това облачна крепост, пратена да търси изгубените шаркански деца. Надявала се е, да, но не остана със скръстени ръце да чака спасителни зертони. Отрака се, стана медицинска сестра. Милата ми междинна майка…
Не доживя до срещата ни. Животът ѝ прекъсна съвсем нелепо. Изгоря при авиокатастрофа.
Беше предвидила и това! Ние оставахме телесно братовчеди и бе въпрос единствено на време някой ден да се срещнем. Нещо повече… кака Джери, както ѝ виках, остана до мен, за да ме напътства. Избра много мъчителна и безрадостна форма на мъждукащо съществуване, за да е сигурна, че ще изпълни обещанието си към мъртвите ни родители и дълга си към нас, отчасти И НЕЙНИ деца.
Знаете ли… Тя се оказа права. Въпреки че войната бе заличила следите на ятото-взвод и дирята на принудения Проход, нас са ни търсели! Многобройни експедиции проверявали свят по свят, епоха по епоха, навсякъде, където имало и най-малка надежда да открият загубени във вихъра на бедствието. И спасението пристигна. В доста драматичен момент от живота ми. Наблюдаваха ни, защото бяхме близо до това да се измъкнем от чуждата на същността ни реалност сами. За съжаление… това не стана. Затова ме измъкнаха оттук, когато видяха, че нямам друг шанс.
Знам, надушвам маса въпроси в главите ви. Повечето неща не съм в състояние да ви обясня разбираемо. Не само защото бързам. Едното от затрудненията ми иде от условно казано бедността на човешкия език. Пълнотата на тази история например е неизразима с познати ви думи. Казвам това не като поетична хипербола. Математически е изключено да дефинирам нечовешки понятия с кой да е език на хората. Бих могъл да го кажа на онзи Език, който Северин подслуша. Но ще ме извините, няма да го направя, той е предназначен за много интимно общуване, не би било тактично да го употребявам. А и вие, хората, нищо не знаете за войната, за която говоря. Постарахме се да ви я спестим. До голяма степен успяхме. Пък и… вижте, и без друго вече ви обърках представите предостатъчно. На вас вече ще ви бъде трудно да продължите да живеете спокойно, както преди — да ходите на кино, да пиете по кръчми, да слушате музика и да тичате на работа, просто да се разхождате по улиците, да се тормозите за нещата от вашето битие, да плачете, да се смеете, да се любите… да мечтаете и строите планове. След всичко, което научихте — няма да ви е лесно.
Змеят млъкна. Местеше поглед от Северин към Венета, но не ги гледаше, унесен в мислите си.
— Защо тогава ни каза всичко това? — обади се с дрезгав глас детективът.
Иван се сепна. Заслуша се в нещо. Вдигна учудено вежди. Сетне криво се поусмихна.
— Боиш се, че ще залича спомените ти. Недей.