Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
Орляк шаркански крепости вече бързал към същата система, привлечен от взрива на ятото-взвод. Но щом засекли предсмъртния вопъл на малкия свят, господарите на зертоните побеснели. Ламите, за разлика от възрастните змейове, често си позволяват да сърфират върху вълните на своя гняв.
Сестрите настигнали врага и го принудили да бяга. Пространстволетите опитали да отблъснат преследвачите с атомно оръжие. Размаханият насреща слънчев чук само още повече разярил ламите в крепостите. Без да знаят, пространстволетите изгубили всякакъв шанс за пощада.
Зертоните притиснали корабите-убийци към слънцето — звездата на системата — и ги накарали да преминат през короната, досами фотосферата. Повечето съпровождащи флотата кораби изгорели още на подхода. Що-годе невредими останали единствено суперпространстволетите. Премъдрите Сестри от ламийските крепости разтърсили със заклинания звездата. Лекичко, само за да предизвикат малки изригвания.
Протуберанси пресекли траекторията на преследваните злосторници. Защитните им екрани издържали само няколко секунди на плазмените факли. Огнени гейзери разнесли в космоса на онази реалност превърнатите в йони врагове. Заличителни проклятия изтрили от Всемира дори психовълните на загиналите същества от пространстволетите.
Халите никога не се церемонят, когато налагат възмездие.
После ламите проследили пътя на унищожената флота и установили, че Врагът съвсем скоро е убил малко шарканско ято.
Войната едва започвала, Великото примирие между шарканите още не било настъпило, но Сестрите незабавно изпратили вестоносци при своите братовчеди, змейовете, за да им разкажат за нещастието, сполетяло няколко двойки воини.
Междувременно продължили да търсят оцелели в мъглявината от прах, останала от разбитата луна. Напразно, нямало никой оживял, но не спирали да се надяват да открият поне нечия Сянка…
Уви. А и скоро им се наложило да изоставят издирванията си, защото Врагът предприел нова масирана атака, проникнал в множество реалности и епохи. Ламийските крепости се събрали със змейските зертони и поели на бой. Оставили разследването колко и кои са загинали за след войната.
… Мъчно ми е да кажа кога е станало това с мерките на човешкия свят. Теорията на относителността с някои допълнителни тънкости важи в целия Всемир. Но събитията, за които ви разказах, предизвикали реакция в съседната реалност, известна като Долната земя, приблизително когато тук, на Балканите, сърби и унгарци претърпели кърваво поражение на Косово поле. Самата Голяма война в извънчовешката низреалност навярно започнала повече от стотина години преди това, горе-долу когато в Европа гръмнали първите барутни оръжия…
Самодивата не попаднала в онези времена. Вероятностните полета смутили силно Прохода и той се отворил не само не в онази реалност, към която бил насочен, но и запратил Преминаващата девойка напред в бъдещето. По-точно — в тази реалност, човешката, вашата. Самодивата се озовала в 1963-а година, в България.
И после, когато тя ме пося за живот в утробата на човешка майка (плодът ѝ бе обречен заради тежки вродени увреждания… и дори вече бе умрял като душа), когато се появих на бял свят в човешка кожа и пораснах, самодивата ми разказа, почти както аз ви го разказах, какво се е случило.
Онова, което тя нямаше как да знае, научих от летописите на моята раса и от една Премъдра ламя, която е преследвала убийците на моите родители още като последна, най-млада сестричка в роя си. И ме попита после Премъдрата: как са се казвали загиналите шаркани от малкото ято.
За първи път в живота си произнесох на глас имената на майка ми и баща ми. Казах на Премъдрата и имената на другите двойки, оръженосеца и самодивите от свитата. Втората двойка, която назовах, бяха родителите на жената… която вие наричате в този свят Искра.
Оръженосецът загинал, отдавайки жизнената си сила на самодивата, която носела в себе си душите на неродените змейчета. Той ѝ предал цялата си жизнена енергия, за да я спаси от шока на смутеното преминаване. Ние на практика почти нямаме инстинкт за самосъхранение, много добре сме защитени и издръжливи, затова не ни е необходим, надживели сме го преди много, много време. Оръженосецът постъпил както трябвало да постъпи всеки друг шаркан на негово място. Изтощил се като батерийка и умрял. Би се учудил, ако за това му били благодарили.
Самодивата дълго търсила подходяща майка за другото драконче, за Искра. Нуждаела се най-вече от такава майка, която би издържала да износи душата на змейското момиченце. И да не е за сметка на живот на нейно, чисто човешко дете. А и важно било дракончетата да са близо едно до друго. За да се намерят. И пробудят.