Пазачът на фара [bg]

Гунар сведе поглед.

– Не, ти имаше право – отвърна Сигне и го погледна, като че изведнъж бе излязла от унеса си. – Изгубих толкова много време в тревоги, докато ти просто се радваше и беше благодарен за това, което имаме, за Мате. Случи ли се нещо такова, няма как да си подготвен. Цял живот се притеснявах за щяло и за нещяло, но въпреки това нямаше как да съм готова. Трябваше да се радвам повече.

Тя млъкна, после отпи глътка кафе и попита Патрик:

– Какво искаш да знаеш?

– Матс направо в Гьотеборг ли отиде, след като напусна Фелбака?

– Да, след гимназията го приеха в Икономическия университет. Имаше добри оценки – каза Гунар с видима гордост.

– Но често се прибираше за уикендите – добави Сигне.

Като че ли й се отразяваше добре да говори за сина си. Бузите й придобиха малко цвят и погледът й се избистри.

– Да, макар че с времето започна да го прави все по рядко, разбира се, но през първата година се прибираше на практика всеки уикенд – каза Гунар.

– И ученето вървеше добре?

Патрик реши да се придържа към теми, които биха успокоили Сигне и Гунар.

– Да, в университета също имаше добър успех – отговори Гунар. – Ученето му се удаваше, така и не разбрах на кого се е метнал. Във всеки случай не на някого от моя род.

Той се усмихна и сякаш за миг забрави защо са се събрали. Но после, изглежда, си спомни причината и усмивката му изгасна.

– С какво се занимаваше след университета?

– Първата му работа май беше в онази счетоводна фирма?

Сигне се обърна към Гунар, който сбърчи чело.

– Да, така мисля, но изобщо не мога да се сетя как се казваше. Беше нещо американско. Но Мате остана там само няколко години. Работата не му допадаше много. Казваше, че има твърде много цифри и твърде малко хора.

– Какво стана след това?

Кафето на Патрик бе изстинало, но той продължи да го пие.

– Смени няколко фирми. Мога да проверя кои, ако ви трябват конкретни имена. Но последните четири години отговаряше за финансите на една организация с нестопанска цел. Казваше се „Фристад“8.