![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Малко, много малко хора се присъединиха към групата на Долархайд.
Док Соренсън изглеждаше смъртно уморен, докато се качваше на коня — все едно не е спал цяла нощ.
— Къде, по дяволите, си мислиш, че отиваш? — попита Долархайд с унищожителен глас.
Проклетият глупак беше мършав като хлапе, не можеше да стреля и без вечните си очила виждаше по-зле и от прилеп.
— Идвам с вас! — отвърна Док, с тон, сякаш идиотът бе Долархайд.
— Ти си излишен товар! — Долархайд прикова мъжа с неизменната си сърдита гримаса.
Като никога досега, Док посрещна твърдо погледа му.
— Аз ли съм излишен товар? Аз съм лекар. Трябвам ви! Взеха жена ми, да му се не види! — нещо в гласа на Док се стори необичайно дори на Долархайд и го накара да се вслуша в думите му.
Самият Док доскоро бе забравил, че е истински лекар. Долархайд се сети, че Док сигурно не е спал цяла нощ, за да помага на жертвите от нападението.
— Имам шанс, точно колкото всеки от вас — продължи предизвикателно Соренсън. — Не ти харесва? Жалко!
Док продължи да го гледа, докато накрая Долархайд реши, че кръчмарят си е загубил ума заедно с жената. Все ми е тая, ако се претрепе някъде.
— Както искаш! — Долархайд подмина Док.
Долархайд се приближи към хората си и забеляза неспокойните погледи, които си разменят. Не бяха много жителите на Абсолюшън, които решиха да се присъединят към тях.
— Някой има ли нещо за казване?
Грийви се прокашля нервно:
— Ами ако… ами ако са вече мъртви, шефе?
Лицето на Долархайд помръкна.
— Вдигаха ги с въжета, не видя ли? Това беше отвличане… Ако искаха да ги убият, щяха да ги убият на място.
Колко пъти трябваше да им обяснява очевидното на тези тъпи копелета!
Долархайд продължи с Нат към мястото, където предната нощ откриха отпечатъка от демона.
Хората на Долархайд отново се спогледаха, по-скоро изплашени, отколкото убедени. Накрая Грийви каза с нисък, гневен глас:
— Чухте Полковника!
Най-сетне групата скочи на седлата и последва Долархайд.
С решително изражение Емет стоеше на входа на конюшнята и държеше юздите на оседлания си кон. Той проследи с поглед отдалечаващия се господин Долархайд и хората му. Емет се огледа внимателно, за да види кой друг, освен Док, се кани са се присъдени към ловците на демони.
Мерна фигурата на проповедник Мийчъм и в тялото му се разля облекчение. Проповедникът винаги се отнасяше с него като с равен. А и думите му сутринта му вдъхнаха кураж да направи това, което мислеше.
Мийчъм носеше кафява шапка и палто и крепеше пушка на рамо. Палтото и шапката му не бяха неделните. Никак не приличаше на проповедник — цялото му излъчване се бе променило. За миг Емет имаше странното усещане, че надзърта в миналото на свещеника. Дядо като че ли знаеше нещо по въпроса, но нито той, нито Мийчъм смятаха за нужно да го обсъждат с „детето“. Ако изобщо има някой в този град, който е готов да го изслуша, това е проповедникът…
Единственият друг, готов за тръгване май беше Чарли Лайл. Чарли беше временен шериф — което значи, че групичката официално е хайка — а и бе единственият наместник, готов или в състояние да тръгне след дядо му и останалите отвлечени. Емет се усмихна. Дядо му винаги казваше, че с Чарли човек може спокойно да мине през буйна река. Чарли щеше да разбере защо трябва и Емет да отиде с тях.
Чарли седеше до Мийчъм, готов да се метне на седлото. Емет ги фиксира с поглед известно време, след това поведе собственото си животно натам. Докато прекосяваше улицата, черното куче на Джейк Лонерган се показа измежду две сгради и тръгна към него.
Емет се ухили още по-широко, когато кучето го приближи. Почеса го зад ушите и го потупа по гърба, щастлив да види, че зверчето също е оцеляло. Опашката на кучето се вирна като знаме, сякаш след цял живот търсене, е открило сродна душа. Кучето на преследван от закона… животът му ще да е бил самотен. А сега Джейк Лонерган си бе тръгнал без него. Горкото куче беше останало и съвсем само.
— Хайде, момче — рече Емет. — Може да дойдеш с мен… добро момче…
Емет вдигна глава и разбра, че проповедникът и Чарли Лайл са се втренчили в него.
Мийчъм поклати глава преди момчето дори да попита.
— Не можеш да дойдеш, синко. Твърде опасно е.
Емет вирна непокорно брадичка. Колко пъти преди дядо му е казвал същото преди да отиде да върши „работа за мъже“ — само че демоните отвлякоха него, не Емет.