Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Вестерны » Каубои и извънземни [bg]
Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каубои и извънземни [bg]

Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:

Джоан Виндж е добре познато име на любителите на фантастиката.
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 107
Перейти на страницу:

Тя претърси с поглед околността, но Джейк го нямаше. Ела се умърлуши. Мескитът, салвията и другите храсталаци превръщаха хребета в почти непроходим лабиринт. На лицето й се изписа отчаяние — блясъкът в очите й угасна. Тя въздъхна, по-скоро проплака от изтощение и обърна коня…

Ръката на Джейк се появи изневиделица, хвана я за колана и я свали от седлото. Ела се строполи по гръб на земята. Той скочи върху нея, прикова ръцете й към сухата трева и я загледа с погледа на ловец, хванал своята жертва. Със свиреп глас рече:

— Ей сега ще си кажеш всичко, или кълна се — ще те убия!

Ела посрещна думите с поглед, твърд като стена, с очи, пълни с омерзение и неприязън. Но след това, нещо се прокрадна зад омразата и сякаш Ела престана да го вижда. Очите й се напълниха със сълзи, които нямаха нищо общо с болката от падането, нито пък със заплахите му.

— Взеха и моите хора — рече тя и гласът й затрепери.

Джейк примигна веднъж, два пъти… Неочакваната й реакция стопи яростта му.

Сякаш за пръв път успя да види ясно лицето й. Пусна я и се изправи. Ела се надигна от сухата трева.

В очите й препускаха спомени, които разкриваха такава бездна, която съществува само у човек, чийто смисъл да живее, е бил отнет.

— Отдавна ги търся — тя успя да овладее гласа си. — Знам, че ти можеш да ми помогнеш да ги намеря.

Странният й поглед отново го впримчи, умолявайки го да признае, че разбира за какво става дума… Джейк имаше чувството, че тя го познава по-добре от самия него.

Вчера в бара Ела го прониза със същите тези очи… и някак прозря, че той не помни дори името си.

Но тя бе видяла и нещо друго… загубена в мрака, изплашена от светлината, тя бе видяла собствената си душа, отразена у едно диво животно.

Раздра го болка като от счупено стъкло в стомаха. Не можеше да отличи собствените си чувства от нейните, не знаеше чии го накараха да изрече. Добре, ще го сторя. Ще сторя всичко. Защото зная…

Не! Той се извърна и избяга от магията на погледа й. Нужна му бе всяка частица от силата на волята му, за да я измъкне от ума си. Джейк стана и издърпа юздите на коня си от шубраците.

Повече от всякога бе убеден, че тя се опитва да го манипулира, че иска оръжието на ръката му и нищо повече… точно като Долархайд.

Не го интересуваше коя е — няма значение как бе сторила това с него… важно бе единствено, че го може.

— Стой далеч от мен! — изрече той с глас като лед и се метна на седлото, без да я погледне.

Ела стана и протегна умолително ръце.

— Мога да ти помогна… — рече тя.

Дори с гръб той усещаше очите й, цялото й тяло — как се опитват да се домогнат до него. Джейк сръчка леко коня си и пое надолу по хълма.

Не се обръщай… никога!

Ела остана сама на върха — по лицето й се четеше усещане за провал. Гледаше как фигурата на Джейк се смалява, докато накрая се превърна в малко петънце на фона на тъжната равнина, изгубен сред скали и пустинни треви. Той не се обърна нито веднъж.

Как можах така да сгреша с него… с всичко? Отчаянието на Ела се удвои. Как живеят сами със себе си тези нещастни хорица? А как живеят едни с други? Защо съм тук?

Накрая, изтощена от неочакваната сила на емоциите си и на неговата реакция на тях, тя се насили да не гледа как нищото се превръща в едно още по-голямо нищо. Какво ми става?

Ела се обърна, взе шапката си, качи се на коня и тръгна обратно към града. Имаше само един избор и той бе в града — не й се нравеше, нито пък хората, с които бе свързан.

8

Насред главната улица на Абсолюшън, Удроу Долархайд и най-коравите му и благонадеждни хора — едва шест-седем човека, ако не се брои Нат — проверяваха оръжията и запасите на товарното муле. Чакаха жители, достатъчно отчаяни или достатъчно храбри, да се присъединят към тях.

Долархайд не очакваше да се появят много хора. Дори собствените му хора ги достраша, особено след слуховете какво се е случило при реката, както и в града. Вече беше сигурен, че двете неща са свързани, че липсващият му добитък и хора са били всмукани в небето като хората снощи. Не можеше да рискува всичките си хора. Някой трябваше да се грижи за ранчото и добитъка, докато го няма. В крайна сметка предложи пари на всеки, който реши да дойде с него — но само шестима се престрашиха.

Проклетият Джейк Лонерган! Страхлив, нагъл лайнар! Взе си демонското пушкало и избяга…

1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 107
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)