Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
— Хей! — извика след него Долархайд.
Джейк спря. Долархайд се опитваше да го настигне.
— Не чу ли какво казах? — попита Долархайд, все едно Джейк бе също толкова дебелоглав, колкото и Полковника.
— Чух — Джейк срещна погледа на Долархайд с безизразно лице. — Не работя за теб.
— А не чу ли какво попитах аз? — повтори Док, защото както обикновено никой не го слушаше. — Какъв е планът?!
Долархайд все така не му отговаряше, съсредоточен изцяло върху разговора си с Джейк. Полковника посочи металната гривна.
— Това нещо ми трябва. Само то върши някаква работа, а и си ми длъжник.
За нещо, което не помня да съм правил. Джейк беше непреклонен.
— Аз не виждам нещата по този начин.
Долархайд замахна. Джейк едва успя да се отмести малко, за да намали силата на удара. Въпреки това юмрукът на Полковника почти отнесе челюстта му. Джейк се олюля и направи една-две несигурни крачки назад. Щом възстанови равновесието си, той се изуми от бързината, с която беше действал Долархайд — този удар би счупил челюстта на всеки друг.
Мръсно копеле… Джейк се хвърли към Долархайд и го удари с всичка сила. Полковника се олюля, но остана на крака. Нат тръгна към тях с ръка на револвера, но Долархайд го спря с рязък жест.
Изведнъж сякаш всичко и всички затаиха дъх. Джейк заотстъпва бавно назад с извадено оръжие и без да сваля очи от Долархайд.
Най-сетне Полковника рече:
— Пуснете го.
Отново съм безполезен. Краткото им примирие свърши. Джейк продължи да отстъпва към сенките. Стигна до един ъгъл и свърна зад него. Долархайд и оцелелите граждани на Абсолюшън изчезнаха от погледа му.
Сред тълпата, незабелязана от никого, Ела наблюдаваше как Джейк си тръгва. Тя се втренчи в мястото, където го видя за последно. Лицето й бе обгърнато от някакъв си неин собствен мрак. Тя погледна Удроу Долархайд и очите й се изпълниха с объркване и гняв. Той е виновен, че загуби отново този, от когото се нуждаеше много повече от всички тях.
Долархайд се върна при хората си, а в очите му още гореше омраза. Потърси Нат. Видя апача да го чака в края на тълпата.
— Приготви конете! Тръгваме призори!
Нат кимна и тръгна към улицата, за да предаде нарежданията на Долархайд.
Когато Нат стигна до главната улица, Джейк не се виждаше никъде. Странникът се бе метнал на първия кон, който успя да открие и напусна града. Яздеше на изток, към изгрева. Беше един свободен човек.
А може би беше беглец, криещ се от демони… или издирван престъпник, тръгнал право към тях. Котънуд Гроув беше на изток от Абсолюшън… Котънуд Гроув, там където според шерифа Джейк Лонерган бе убил жена на име Алис Уилс.
— Спомнете си четвърта книга Мойсеева „Числа“: „И рече Господ на Мойсея, думайки: прати от себе си люде да разгледат Ханаанската земя, която Аз давам на синовете Израилеви.“
Новият ден заизпълва улиците на Абсолюшън със светлина, прогони мрака и поразбуди духовете на уплашените му, уморени и съсипани от скръб жители. На кръстопътя в центъра на града се бе събрала тълпа около проповедник Мийчъм, който беше облякъл официалното си неделно палто и шапка. Той изнасяше импровизирана проповед на онези, които искаха да го чуят — хора, които бяха дошли, специално за това, доведени от нуждата за упование, или пък такива, които търсеха наоколо още оцелели или загубените си в суматохата вещи. Познатият глас на Мийчъм ги успокояваше и им връщаше вярата.
Проповедникът говореше искрено и развълнувано и обхождаше с поглед остатъците от паството си. Собственият му дух укрепваше, докато гледаше как хората си помагат в разчистването на отломките от домове и магазини и в търсенето на загубени неща…
Загубени, но не завинаги, молеше се наум той.
Подобно на Джейк Лонерган, който миналата нощ спаси града от демони с това неземно оръжие на китката си, а след това избяга като подгонен от дявола, след като си размени тежки думи и удари с Полковника…
Джейк Лонерган: търсен жив или мъртъв, с памет или без, но все прокълнат. Бог да му е на помощ, искрено му пожела Мийчъм.
Проповедникът видя как Емет, въпреки загубата на дядо си, единствения му жив роднина, помага на едно момиченце да издърпа полуизгорялата си кукла от развалините на собствения й дом.
Мийчъм се усмихна. Емет се опитваше да се справи със загубата си по най-добрия начин — като помага на другите да се справят със своята.