![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
— Какво е това? Къде отиде? Ей там! Не, там!
Тълпата отново изпадна в паника. Хората наизвадиха оръжия и започнаха да стрелят по всяко място, където си мислеха, че виждат създанието.
Един прозорец се счупи и се разлетяха парчета дърво, когато демонът премина през стената на някаква сграда. След малко се чу писък на жена, а след това два изстрела от пушка. Последва ги крясък на мъж, все едно нещо бе отскубнало оръжието му и, заедно с него, ръката. Следващите звуци бяха твърде ужасяващи, за да са човешки — можеха да са само звуци от демон. Нечии вътрешности пръснаха по стъклото на един прозорец в близката сграда. Някой в тълпата извика, а други извърнаха лица.
Невижданото нещо мина през още една стена в далечния край на сградата и тежко се приземи на уличката от другата страна. Джейк току успяваше да зърне силует зад оградата, но мракът и тълпата му пречеха да различи подробности. Беше сигурен само, че е огромно и не прилича на човек…
Огромната разкривена форма на демона изчезна съвсем от очите им, когато чудовището реши да напусне града. Всики се обърнаха, за да видят накъде е тръгнал и заобсъждаха със страх в гласовете дали ще се върне. Оръжието на Джейк отново угасна. Това беше истински демон, нещо, което излезе от летящото чудовище, уби двама души и се измъкна, а оръжието дори не му позволи да стреля. Защо? Ръцете на Джейк се свиха в юмруци.
Когато всички отново се умълчаха, Джейк разбра, че бездействието на оръжието му ги е успокоило, че най-сетне са в безопасност. Надяваше се демоничното оръжие да не греши.
Заместник-шериф Лайл тръсна глава, все едно се събуди, и се приближи до Емет.
— Хайде — тихо му рече той, — да те върнем у дома.
Той отведе Емет без да погледне Джейк.
— Как направи това? — отново го заразпитва Долархайд и посочи оръжието на Джейк.
Джейк само го изгледа. Не беше в състояние да каже дори това колко много не знае.
— Нямам представа — накрая рече той.
— Направи го пак — в гласа на Долархайд имаше заповед, а не молба.
Джейк не помръдна, впил поглед в Долархайд и ядосан, че старецът не може да разбере, че самият той не разбира нищо.
— Не мога.
— Откъде, по дяволите, си го взел? — Сякаш умът на Долархайд не можеше да смели думите на Джейк… или по-скоро смяташе, че се опитва да го излъже.
Джейк пое дълбоко въздух.
— За последен път ти казвам, не помня.
— Как така не помниш? — Ако можеше да го одере с поглед, Долархайд щеше да го направи.
Джейк тъкмо мислеше да го удари, но в този момент някъде отдалеч се дочу гласът на Нат Колорадо:
— Намерих следи!
Нат беше там, където Джейк за последно зърна демона. Долархайд си приготви пушката.
Нат Колорадо беше коленичил пред дълбок отпечатък от нещо голямо, тежко и с нокти като на хищна птица на нечовешкото си стъпало.
Хората на Долархайд и жителите на града, които все още ги следваха, се събраха около отпечатъка и зашушукаха. Отпечатъкът върна страха им.
— Какво по дяволите е това? — попита Док.
— Не прилича на нищо, което съм виждал — промърмори Нат.
Джейк реши, че това е доста сдържано изказване. Спомни си последните звуци от къщата и как вътрешностите плиснаха по прозореца…
— Каквото и да са, тръгнали са на запад, заедно с нашите близки — рече Долархайд.
Обърна се към шепата си хора и извика:
— Намерете конете! Тръгваме след него преди да сме изгубили следата.
Мъжете зад него си размениха несигурни погледи.
— Казах, мърдайте! — изръмжа Полковника и те го сториха. Само Нат остана до него, както бе стоял неотлъчно до сина му.
— Чакайте малко — възрази Док. — Как така след тях? А след това какво ще правиш, друже?
Мъжът има право, помисли Джейк. Сега, когато има време да помисли, не му се нрави идеята да се изправи срещу цял кошер демони, дори с това нещо на ръката. Току-що оцеля след нападение от ада… и не загуби никого. Вместо това отново е свободен.
Абсолюшън е просто едно място и той стори каквото можа за хората тук — всичко, което искаше, и вероятно повече отколкото заслужаваха да получат. Джейк се обърна безмълвно и се упъти към главната улица.