Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Вестерны » Каубои и извънземни [bg]
Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каубои и извънземни [bg]

Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:

Джоан Виндж е добре познато име на любителите на фантастиката.
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 107
Перейти на страницу:

— … И Мойсей изпрати своите съгледвачи, за да проучат тези земи и те се завърнаха със страх в сърцата… защото там видели гиганти, проклети създания, по-могъщи отколкото можели да си представят. „Няма да оцелеем срещу тях“, рекли те…

Емет се залута из улицата, стори му се, че развалините наоколо са собствения му живот… Загуби дядо си, баба Хуанита също… а той продължаваше все още да е тук. Собственото му тяло му се струваше нещо лъжовно. Все едно се гледаше в огледалото и не виждаше нищо в него. Тези мисли минаваха през ума му сигурно за стотен път. Но колкото и да си го повтаряше, още не можеше да усети случилото се. Умът и тялото му бяха безчувствени, както когато майка му умря. Знаеше колко много ще боли, когато безчувствеността отмине… Какво ще правя сега? Какво…

Момчето изведнъж спря, като зърна на улицата Библията на проповедник Мийчъм. Беше прашна и леко обгоряла, но без никакви сериозни поражения. Емет я вдигна и я изтупа от праха, след това тръгна към Мийчъм, който продължаваше да говори.

Проповедникът изненадано спря насред изречението и погледна надолу, когато Емет му подаде Библията. Мийчъм се усмихна истински за пръв път от вчера насам — което изглеждаше като преди сто години — и осъзна, че Бог е чул молитвите му. Усмивката му към Емет бе онази, за която само преди малко беше готов да се закълне, че няма да докосне устните му до деня на страшния съд.

В отговор Емет също се усмихна, макар миг по-рано също да бе сигурен, че това никога повече няма да му се случи. С ръка на рамото на момчето, Мийчъм промълви:

— Благословено да си, дете! — Смелостта отново се върна в сърцето му. Бог не го е изоставил, нито пък тези хора.

— И заради вярата си — продължи с нови сили проповедникът — съгледвачите били пуснати в Обетованата земя, където се възправили срещу гигантите и били спасени!

Мийчъм говореше, а очите му се плъзнаха по „Златния лист“, където Док се бе отдал на лечителското си призвание. Цялата нощ с помощта на доброволци, той помагаше на по-сериозно ранените, но все още живи жители на Абсолюшън. Барът бе превърнат в лазарет, а Док се съсредоточи върху мисълта за другите и замалко успя да се отдели от скръбта си за Мария.

Док вдигна глава, когато думите на Мийчъм стигнаха до ушите му, и погледна през прозореца. Очите му срещнаха погледа на Мийчъм, а след това се плъзнаха над рамото на проповедника и се заковаха в червения изгрев. Внезапно лицето на Док се промени. Стана решително и целенасочено. Мийчъм не помнеше някога съдържателят да е изглеждал така. Мария я нямаше, но със или без помощта на Бог, Док смяташе да си я върне.

Мийчъм му кимна леко и се огледа. От едната му страна още се виждаше дяволският механизъм от снощи, а от другата слънцето се вдигаше.

Внезапно вдъхновен, той се обърна към събралите се около него хора.

— Ако тези създания са доказателство за съществуването на Ада — рече той и посочи мъртвата машина, — то те са доказателство и за съществуването на Рая! Бог изпитва вярата ни, затова отиваме да дирим близките си. Нека е волята ти, Боже! Амин!

С усмивка на уста, той се обърна и тръгна към църквата, за да се приготви за пътуването.

Джейк успя да мине доста път, преди да се развидели. Вече можеше да изостави главния път и да тръгне през пустошта, където имаше по-малка вероятност да срещне някой, който го познава. Но когато стигна върха на поредния хребет, някакво необяснимо усещане пропълзя по гърба му и изправи косъмчетата на врата му — същото усещане, което почувства вчера в бара, точно преди шерифът и хората му да влязат…

Джейк спря коня и погледна през рамо. Следят ме. Ръката му по навик легна на пистолета. Наблюдаваше пътя и чакаше. Долархайд ли е?

Устните му се свиха, когато видя ездача, който го следваше. Беше жена… Ела. Позна я по роклята. Носеше мъжка шапка, която скриваше лицето й и я пазеше от безмилостното слънце на пустинята. Тази е луда! Дали е взела поне манерка с вода.

Джейк си помисли, че може би тя наистина иска наградата за главата му. Хиляда долара са в състояние да подлудят много хора… от алчност. Джейк не мръдна от мястото си, докато не се увери, че и Ела го е видяла. После слезе от коня.

Ела се заизкачва към него. Когато стигна върха, видя коня на Джейк да хрупа излиняла трева, но ездачът му не се виждаше никъде.

1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 107
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)