Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на най-необикновения жътвар — Чарли Дейвидсън, която, колкото и да се опитва, няма как да избегне съдбата си. Понякога да си жътвар си е наистина, ами, мрачно. След като последният й случай не се развива по план, Чарли си взима няколко месеца отпуска, за да потъне в самосъжаление. Но тогава на прага й се появява жена, убедена, че някой се опитва да я убие, и Чарли трябва да се насили да се върне към живота… или поне да се облече. Обаче всеки, който познава жената, твърди, че тя е луда, и става ясно, че нещо не е както трябва. Само че колкото повече се опитват да опровергаят историята й, толкова повече Чарли започва да й вярва. Междувременно Рейес Фароу, сексапилният, страстен син на Сатаната, е вън от затвора и от живота на Чарли, благодарение на желанието й и няколко навременни смъртни заплахи. Но отсъствието му е довело до сериозна спънка в сексуалния й живот. Макар че има други неща, за които да мисли — като например че в град Албакърки вилнее подпалвач — на Чарли й е трудно да стои настрана. Особено когато изглежда, че Рейес може да е замесен. Точно когато животът започва да се връща към нормалното, Чарли е завлечена обратно в свят на престъпления, наказания и дяволът в сини дънки в тази забавна четвърта част на най-продаваната поредица на Ню Йорк Таймс.
— Е? — попита отново Рейес, все още чакайки смислен отговор.
Това ставаше абсурдно. Забелязах Илейн от външната страна на вратата, надничайки вътре, веждите й бяха смръщени притеснено.
— Гаджето ти се тормози — казах, опитвайки се да сменя темата.
— Ревнуваш?
— Никак.
— ’Щото изглежда, че ревнуваш.
— Не ревнувам. Просто не мога да повярвам…
— На плочките ми?
Стомахът ми подскочи. Поех си дъх, за да се успокоя, и казах:
— На вкуса ти.
— Вкусът ми си е добре. — Той повдигна брадичката ми с бинтованата си ръка. — Не ме искаш наоколо, тогава защо ти пука?
— Не ми пука.
— Тогава защо си тук?
— Длъжник си ми за услугите ми.
— А, значи за всички онези пъти, когато съм спасявал живота ти?
Свих рамо.
— Прати ми сметката.
Той се приведе и прошепна:
— Бих предпочел да те чукам.
— Бих предпочела да ме пуснеш.
— Но не отговори на въпроса ми. — Той сложи устата си до ухото ми, дъхът му го галеше, надолу по врата ми и се разстилаше по рамото в опияняваща вълна от удоволствие. — Какво искаш да направя с тялото си, Дъч?
След цяла минута, казах:
— Закарай го да видиш сестра си.
Споменаването на обичната му сестра бе като да метна ледена вода в лицето му. Той веднага се охлади, тялото му се напрегна неподвижно.
— Ти си — каза треньорът по-упорито. — Излез там и…
Когато Рейес се обърна към него като кобра, готова за удар, мъжът отстъпи назад. Очите му се разшириха за част от секундата, преди да вдигне ръце пораженчески.
— Ще изгубим, ако не излезеш там. Само това казвам.
Рейес изглежда се поуспокои. Обърна се към мен, обви пръсти около яката ми и ме издърпа напред, докато устата му не се оказа само на сантиметри от моята.
— Върви си вкъщи. — Пусна ме с леко побутване, а аз го пернах по ръката в отговор. Но той вече се бе отправил към вратата.
Да си ходя вкъщи, ама друг път.
Глава 6
Защо да ги убиваш с доброта, когато може да използваш брадва?
Надпис върху тениска
Стоях в по-малко претъпкана част от склада, все още поразена. Той живееше с нея? Тази жена? Тази преследвачка? Да кажа, че бях смаяна, щеше да бъде най-голямото подценяване след „Хюстън, имаме проблем“. Бях потресена.
Но да живее с нея? Ревността ми изглеждаше безкрайна и мразех това. Предпочитах да ме атакуват побеснели мравки, отколкото да ревнувам. Безполезната емоция беше комбинация от страх, гняв, унижение и несигурност. Сведох поглед към подаващите се момичешки части, които носех на гърдите си, познати още като Опасност и Уил Робинсън. Очевидно нямах причина да бъда несигурна.
Колкото и да не исках да виждам Рейес да се бие отново, аз се промъкнах в един тъмен ъгъл, за да направя точно това. Той нямаше да може да ме види тук и да се издразни. За щастие платформата беше достатъчно висока, за да виждам действието над блъсканицата от зрители. Но стъпих на циментов пилон, на който бе монтиран метален прът, обвих ръце около него и се огледах за Рейес.
Той разговаряше с треньора си и се обърна, за да влезе в клетката, но спря след първата крачка. Свел поглед. Поемайки си дълбоко дъх. После заби поглед право в мен. Свих се по-навътре в ъгъла. Как бе възможно да ме види? Може би гледаше към някой друг. Той наклони глава, преди да вдигне дългата си ръка и да посочи изхода зад мен.
Като една отрепетирана вълна, морето от глави се обърна, за да огледа. И аз се обърнах, за да не си помислят, че говори на мен. Когато върнах погледа си обратно, той скръсти ръце пред гърдите си и ме изгледа лошо. Скочих от пилона и също скръстих ръце. Само дето моите бяха скръстени предизвикателно. Ако толкова много ме искаше навън, можеше да дойде сам да ме извлече.
Чакайте, не, това вероятно не беше добра идея.
Преди да успея да реша какво да правя, тълпата отново започна да вика, когато опонентът на Рейес излезе от стаите в срещуположния край. Рейес прехвърли вниманието си, когато той се появи на стълбите. Можех да видя защо. Беше още по-едър от предишния, по-мускулест. Рейес беше едър, но бе строен, здрав, устроен също толкова за скорост, колкото и за сила. Този мъж беше само сила. Изглеждаше повече като професионален бодибилдър, отколкото като боец. И колкото и невероятна да бе височината на Рейес, този беше поне с десет сантиметра по-висок.
![Четвъртият гроб под краката ми [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/6/chetvrtiyat-grob-pod-krakata-mi-bg-download.jpg)
