Знакът на жрицата [bg]

— Къде е Дина? — попита тя после.

Устата ми бе съвсем пресъхнала и не можех думичка да кажа. И със Салан бе така. Но мама сложи ръка на коляното му и го принуди да я погледне в очите.

— Къде е Дина? — повтори въпроса си мама и ни говореше и гледаше толкова безмилостно, колкото само тя умееше. Салан трябваше да й разкаже дума по дума какво се бе случило.

— Ние… ние не открихме труп, мадам — изрече той накрая с дрезгав глас. — Но не открихме и следи, че е жива.

Тя го пусна. Той се сви върху коня, сякаш нещо в него се бе пречупило. Мама се обърна рязко и влезе в къщата. Чух гласа на Роза и отговора на мама. След това Роза изтича навън. Полетя право към мен, сякаш бе стрела, устремена към мишена. Или към нещо нежно като еленова шия например.

— Ти… ти… — тя ме удари толкова силно по бедрото, че Фалк се стресна от звука и подскочи уплашено встрани. — Жалка твар! Идиот такъв! Как можа да го направиш! — светлите й плитки танцуваха, а по бузите й бяха избили червени петна от ярост.

— Всъщност не той е виновен — каза Салан и слезе от коня. — Да не мислиш, че на него му е лесно?

— Можеше да спре да изчезва по този начин — изсъска Роза. — Можеше да си остане вкъщи и да се грижи за майка си, за Мели и за Дина. И тогава това никога нямаше да се случи!

По тялото ми се разля едно парещо чувство, смесица от гняв и срам.

— Гледай себе си — сопнах се аз. — И собственото си семейство. Къде е то всъщност?

Това беше злобно, защото Роза малко или много бе избягала от къщи. Заради Дракан, но и заради по-големия си доведен брат, който я биеше. Майката на Роза продължаваше да живее в Дунарк и не бе отговорила на нито едно от писмата, които бяхме помогнали на Роза да напише.