Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Очевидно вътре не се допускат хора — обади се Фрида.

Лев се спря и се облегна на парапета, загледан като загрижен собственик в пространството в посока на сградата „Блейк“.

— Първо изхвърлят обитателите, после поставят плочите.

— Какво ще стане с тези сгради? — попита Фрида.

— По-отдалечената вече е празна. Догодина нея съборят и започнат да строят нова. След две-три години същото и с тази.

Те продължиха по терасата и се спряха пред една врата, която беше боядисана, но само с един слой, така че отдолу прозираше старата боя. Лев извади ключодържател с два ключа, от който висеше фигурка на гола жена. Измъкна единия ключ и го погледна.

— Аз ви давам ключа, а вие ми давате… — Той помисли малко. — Триста.

Фрида извади от джоба си малка пачка от по двайсет лири, отброи петнайсет банкноти и ги подаде на Лев, който ги прибра, без да ги провери.

— Това е за… — Той махна с ръка, търсейки думата.

— За разходите? — подсказа му Фрида.

— Да, трябва да платя за някои неща.

Лев отключи вратата.

— Заповядайте — покани я той и се отдръпна, за да й направи път.

Фрида влезе в малкото антре. Вътре миришеше на влага, на урина и на нещо гнило. Изглежда, предишните обитатели бяха напуснали жилището набързо, изтръгвайки каквото е било окачено по стените и оставяйки напукана и изкъртена мазилка. Тя завъртя електрическия ключ на стената. Добре. Поне имаше осветление. Остави пътната си чанта и се разходи из апартамента. В дневната имаше диван и маса, в спалнята отзад имаше само едно легло, а в банята и кухнята нямаше абсолютно нищо. Нито маса, нито столове, нито съдове.

— Вие ли сте собственикът на жилището? — попита Фрида.

Лев направи гримаса.

— Аз грижа се за него.

— А ако някой дойде и ме попита какво правя тук?

— Едва ли дойде някой.

— И все пак, ако някой ме попита, да му кажа ли името ви?

— Никакви имена. — Лев се наведе над една преносима електрическа печка в ъгъла на дневната и вдигна поглед към Фрида. — Когато вие излизате, не я оставяйте включена. Може създаде проблем. А също и когато вие спите.

— Добре.

— Колко време вие останете — три седмици, четири седмици?

— Предполагам. Кой друг живее тук?

— Само вие.

— Имам предвид в сградата.

— Всякакви хора. В момента от Сирия. От Румъния. Постоянно има от Сомалия. Едни идват, други си отиват. С изключение на една много възрастна жена, много възрастна. Англичанка от много години насам.

— Има ли нещо, което трябва да знам?

Лев се замисли.

— Винаги се заключвайте отвътре. Понякога пускат силна музика. По-добре използвайте тапи за уши, не се оплаквайте.