Натрапчиви мисли за петък [bg]

Тя влезе в магазин за една лира, който беше претъпкан е разнородни предмети. Имаше цяла секция със стоки от веригата „Тапъруер“ и друга, предлагаща разнообразие от водни пистолети. Цели щандове бяха отрупани с пластмасови чинии, гумени играчки за вана, знамена, въдици, подочистачки, пяна за вана, рамки за фотографии и порцеланови чаши с различни декорации; цветя, четки за тоалетни и тапи за мивки; всякакви видове кухненски принадлежности. Фрида си избра опаковка с картонени чинии, опаковка с пластмасови вилици и ножове, препарат за миене на съдове, тоалетна хартия, бяла керамична чаша и малка стъклена чаша, както и миниатюрен яркорозов чайник.

Тя не възнамеряваше да прекарва много време в новия си дом, освен това в него нямаше нито хладилник, нито готварска печка, но от малкия супермаркет, няколкостотин ярда по-нагоре, си купи мляно кафе, пакетчета чай, малка картонена кутия с прясно мляко, кутия кибрит и плик с ароматни свещи.

Натоварена с покупките си, Фрида ги отнесе в квартирата и ги сложи на масата. От пътната си чанта извади бутилка уиски и също я сложи на масата. Със себе си беше взела много малко багаж — някои по-необходими дрехи, сборник с есета, посветени на психотерапевтичната практика, и томче със стихове, тоалетни принадлежности, скицник и няколко молива с мек графит.

Тя напълни чайника с вода, която течеше с неравна струя от чешмата, и го включи в един от контактите. След като си направи чай, седна с керамичната чаша на дивана, избягвайки подозрителното петно в единия му край, и се огледа наоколо. Слънцето надничаше през мръсния прозорец и сноп лъчи огряваха незастлания под. Значи това беше свободата, помисли си Фрида: беше прекратила всичките си контакти и доброволно се беше превърнала в аутсайдер.

Петнайсет минути по-късно тя отново беше на булеварда и влезе в един магазин, в който се продаваха вещи за почивка на къмпинг: изключително евтини палатки, гумени ботуши, тениски за 99 пенса, футболни топки, риболовни мрежи за деца, якета с цип и топла подплата и анораци. В дъното на слабо осветеното помещение Фрида намери това, което търсеше: спален чувал за десет лири.

Тя видя магазина на „Праймарк“ още когато излезе от станцията на метрото. Никога преди не беше ходила в някой от тези магазини, въпреки че Клои триумфално попълваше оттам половината си гардероб: сандали, клинове и ластични рокли, които едва покриваха задните й части. Сега Фрида влезе в магазина, примигвайки от ярката флуоресцентна светлина, която правеше всичко да изглежда като бляскава сцена, и в следващия миг се изуми от изобилието от стоки, разпределени по рафтове, стойки и кошове. Пред нея се изпречи огледало и тя спря, за да се огледа. Отсреща я гледаше жена с обикновени, ненатрапващи се дрехи, с бледо лице, лишено от всякакъв грим, и със силно опъната назад коса. Налагаше се изцяло да промени външността си.

Половин час по-късно Фрида си тръгна с фрапантни покупки: червена пола, рокля на цветя, клин на фигури, моден блейзър на райета, джапанки с малко цвете между пръстите, три тениски с крещящи цветове, на две от които имаше емблеми, които тя дори не погледна, и чанта за през рамо с пайети и висулки. Нито едно от нещата не й харесваше, чантата направо я отблъскваше, но нали това беше целта: с тези дрехи и аксесоари тя нямаше да бъде себе си, но те бяха напълно подходящи за ролята, в която трябваше да влезе.