Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
После се огледа, за да прецени откъде точно бяха дошли изстрелите. Изведнъж нещо в крайчеца на очите му го накара да се завърти. Гренда се стегна, явно очаквайки атака от ново чудовище. Но каквото и да беше мернал Ром, вече не се виждаше. Той изруга.
— Какво има? Какво видя?
— Не достатъчно. Неясна фигура. Нищо повече.
Той дори не беше сигурен колко висока беше тя. Единственото, което разбра, беше, че се движи много по-бързо от неговия вид. Но какво можеше да се притече на помощ на изтормозените джуджета в тези жестоки земи? И по-важното, каква беше връзката с мисията му?
Шест
— Той е наблизо.
Зендарин вдигна очи от ямата, в която се беше взирал през последния час и не за пръв път се удивяваше на това, което той… и дамата в черно… бяха сътворили.
— Кой? — попита елфът.
Към него се присъедини забулената жена. Тя също се загледа учудена надолу и после се обърна към кървавия елф.
— Този, когото очаквах. Изпитанията, които му поставих, го доказват — всеки друг щеше или да загине, или да се откаже. Само той е достатъчно решителен да продължи.
— Ако идва насам, явно е голям глупак.
Тя наклони леко глава.
— Той е това… което го прави твърде опасен за нас.
Зендарин се сети за нещо.
— Усещах…
— Да, едно от зверчетата ти едва не се сблъска с него. Но щеше да стане много интересно, не мислиш ли?
Кървавият елф не беше сигурен точно кой или какво беше видял да се промъква в Грим Батол и само кимна. Повече се интересуваше какво означава това.
— Ще започнем ли наново? Има ли време?
Тя се усмихна и, както винаги, го накара да настръхне.
— Засега ще се задоволим с единственото си дете, скъпи мой Зендарин… Това ще е достатъчно, щом се налага.
Отдолу, сякаш дочул думите й, някой гладно изсъска. Дамата в черно му шътна да кротува и нещото веднага се умълча.
— Горкото дете трябва да се храни. Ще се погрижиш ли за това, Зендарин?
Той се сви, притеснен само от едно нещо.
— Така можем да убием етерния дракон. Гладът на това същество е неутолим.
— Не след дълго ще имаме друг източник на храна за милото ми създание… Ако този, който се опитва да се промъкне тук, е толкова хитър, колкото си мисли. Засега обаче трябва да рискуваме с етерния дракон. Много е важно да не забавяме растежния процес.
Кървавият елф се поклони.
— Както кажете, милейди — отвърна той и се запъти да изпълни задачата си.
Забулената жена се загледа в отдалечаващата се фигура и после отново погледна към тъмната яма. Там долу нещо проблесна в странно тъмновиолетово и изчезна в мрака.
— Търпение, дете мое — загука тя. — Търпение. Ще те нахранят. Ще те нахранят… и ще станеш толкова голям…
Изражението й се вледени.
— Точно както искаше проклетият ти баща.
Не Крас се появи отново в Блатистата земя, а по-скоро истинската му същност — Кориалстраз. Още повече, драконът се материализира на здрачаване, за да се възползва от нощните стихии. Наближава времето. „Да видим какъв ще е следващият ти ход“, мислеше си Кориалстраз за своя невиждан враг. Ако беше Детуинг, то планът щеше да е привидно ясен за черния. Ако беше някой друг, той също щеше да поеме по същия път… И само това беше от значение.
Той разпери широките си криле. Предната част на пурпурния дракон се отдели. Сега един до друг стояха двама Кориалстрази. Но заклинанието не беше завършено. С всяко тяхно издишване от телата им се отделяха още два дракона и още два… Не след дълго мястото се изпълни с осем червени дракони. Изведнъж те полетяха към смрачаващото се небе, пръскайки се в различни посоки… но с намерението да стигнат на едно и също място — Грим Батол.
Кориалстраз беше съставил много рискован план. Неговите копия бяха повече от илюзия. За да постигне целта си, той беше вдъхнал частица от себе си във всяко едно от тях. Но само дотолкова, че да накара този, който го следеше, да се чуди кой е истинският дракон. Този някой трябваше да изразходва твърде много енергия, за да се добере до истината… А дотогава Кориалстраз щеше да го е пипнал. Или поне така трябваше да изглежда.
Всъщност никой от драконите не беше реален. Всичките осем бяха илюзорни копия. Докато ги създаваше, истинският Кориалстраз се беше прикрил под формата си на Крас. И като Крас той отново си проправяше път в Блатистата земя. Беше научил урока си от последния почти фатален опит и сега повечето от останалите му сили бяха концентрирани върху това да остане невидим и за очите, и за всички сетива на всеки евентуален наблюдател. Това за пореден път беше нещо, което малцина заклинатели, дори и дракони, можеха да постигнат, но Крас беше пазил специалното си заклинание с векове. И сега се надяваше да си е струвало.