За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Погледнете как се страхуват от обособяването на военно съсловие в държава, където републиката се прикрива под формата на монархия и където военният не престава да бъде гражданин, даже длъжностно лице с цел тия две негови качества да служат като залог за неговата преданост към отечеството и че тази преданост не трябва никога да се забравя.
Разделението на длъжностите на граждански и военни, което римляните правят след падането на републиката, не е нещо произволно. То е било следствие от промяната на римския държавен строй; и то е съответствувало на характера на монархическото управление; онова, което е било започнато при Август27, е трябвало да бъде завършено от следващите императори — за обуздаване на военното управление.
Така Прокоп, съперник на Валент в борбата му за императорска власт, никак не е можел да разбере защо, произвеждайки Хормизда — персийския престолонаследник, в чин проконсул, връща на тази служба принадлежащото й някога командуване на войската; може би той е имал някакви особени причини за това. Човек, който се стреми към върховна власт, се грижи повече за собствената си изгода, отколкото за изгодата на държавата.
Четвърти въпрос. Допустима ли е продажбата на длъжности? В деспотическите държави, където поданиците се наместват и разместват внезапно по волята на господаря, това не може да става.
Но в монархическите държави тази продажба е полезна, тъй като тя кара хората да се занимават с дейности, като един вид семеен занаят, с които не биха се занимавали от любов към добродетелта; защото добродетелта определя всекиму дълга и прави съсловията постоянни. Добре е казал Свида, че Анастасий е превърнал империята в аристокрация, като е продавал всички държавни длъжности.
Платон не е можел да търпи такава продажба. «Това е все едно — пише той — да направят някого кормчия или моряк заради това, че има пари. Възможно ли е един обичай, вреден в други области на живота, да бъде полезен само в управлението на републиката?» Но Платон говори за република, която се основава на добродетелта, а ние говорим за монархия. Обаче ако в една монархия длъжностите не се продават по публично установен ред, те все пак ще започнат да се продават вследствие на користолюбието и алчността на придворните; случаят ще намери най-добрите купувачи, по-добри от купувачите при избора на господар. И най-сетне начинът да се издигаш чрез богатствата си вдъхновява и поддържа промишлеността — нещо, от което този начин на управление има много голяма нужда.
Пети въпрос. За кой вид управление са нужни цензорите? Те са нужни за републиката, където принципът на управление е добродетелта. Не само престъпленията рушат добродетелта; рушат я също така нехайствата, грешките, хладината в любовта към отечеството, опасните примери, семената на корупцията; това, което не нарушава законите, но ги заобикаля; това, което не ги унищожава, но ги отслабва. Всичко това трябва да бъде поправено от цензорите.
Ние сме удивени от наказанието, което се налагало на член на ареопага, за това, че е убивал врабче, когато то се е скривало в пазвата му, за да избяга от пресследващия го ястреб. Ние сме поразени, че ареопагът е наказвал със смърт детето, което изваждало очите на една птичка. Но трябва да се има пред вид и друго — че тук не става дума за наказание, наложено за криминално престъпление, а за присъда с нравствен характер, издадена в република, която се основава на нравите.
В монархиите цензори не са необходими; монархиите се основават върху честта; а същността на честта е такава, че за нея цензор е целият свят. Всеки човек, у когото тя липсва, е подложен на упреците даже на ония, които въобще нямат чест.
Тук цензорите биха били развратени от самите тия, които трябва да поправят. Те не биха упражнили ефикасно действие срещу покварата в една монархия, защото тя би се оказала много по-силна от тях.
От само себе си се разбира, че за деспотическото управление цензорите са съвсем ненужни. Примерът на Китай очевидно прави изключение от това правило; но ние ще видим по-нататък какви са особените причини за това.
КНИГА ШЕСТА
ВЛИЯНИЕТО НА ПРИНЦИПИТЕ НА РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ УПРАВЛЕНИЕ ВЪРХУ ПРОСТОТАТА НА ГРАЖДАНСКИТЕ И НАКАЗАТЕЛНИТЕ ЗАКОНИ; ВЪРХУ ФОРМАТА НА СЪДОПРОИЗВОДСТВО И ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА НАКАЗАНИЯ
Глава