За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Съвсем друго е положението в умерените държави. Там конфискациите биха направили правото на собственост несигурно; биха съсипали невинни деца; разорили биха цяло семейство само заради един виновен. В републиканските държави конфискациите, лишавайки гражданина от всички негови средства за живот, причиняват зло, като премахват равенството, което е душата на тоя вид управление.
Един римски закон е допускал конфискация, но само в случай на престъпление, състоящо се в оскърбление на величеството. Благоразумно би било понякога да се следва духът на този закон, като се ограничават конфискациите и се свеждат само до известни видове престъпления. С основание Боден26 казва, че в страни, където имуществото на съпрузите е разпределено по обичая, трябва да се конфискува само онази част от него, която е обща.
Глава XVI
За предаването на властта
В деспотическите държави властта преминава изцяло в ръцете на този, на когото е поверена. Везирът е в същност деспотът; и всеки чиновник е везир. При монархическото управление властта се прилага не така непосредствено; предавайки я, монархът я ограничава. Той я разпределя така, че никога не дава част от нея, без да задържи за себе си най-голямата.
Така в монархическата държава отделните управители на градове, бидейки зависими от управителите на провинциите, още повече зависят от господаря; и началниците на отделните военни части, бидейки подчинени на своите генерали, се намират в още по-голямо подчинение на монарха.
В повечето монархически държави благоразумно е установено тези, които имат едно или друго военно звание, да не са постоянно прикрепени към отделна военна част; така че получавайки назначение само със заповед от монарха, те могат да бъдат използувани за служба или пък оставени незаети служебно; така те в известен смисъл са на служба и в известен смисъл не.
Това обаче е несъвместимо с духа на деспотическото управление. Защото да се допусне съществуването на лица, които нямат служебно положение, а имат при все това прерогативи и титли, значи да се допусне съществуването в държавата на хора, силни сами по себе си; а това би влязло в противоречие с природата на това управление.
Ако управителят е независим от пашата, то в такъв случай, за да се установи съгласуваност между тях, ще трябва непрекъснато да се прибягва до отстъпки; нещо, което е абсурдно при едно деспотическо управление. Освен това, ако управителят на града може да не се подчинява на пашата, как тогава пашата ще отговаря с главата си за своята провинция?
При тоя вид управление властта не може да бъде уравновесена — както властта на най-добрия началник, така и властта на самия деспот. В страните с умерено управление законът навсякъде е мъдър, навсякъде е познат и от него могат да се ръководят дори най-низшите длъжностни лица. Но при деспотическото управление, където законът не е друго освен волята на господаря, колкото и мъдър да е този господар, как чиновникът би могъл да следва неговата воля, след като не я знае? Затова той трябва да следва своята воля.
И още нещо: тъй като законът е само това, което господарят желае, а господарят желае само това, което знае, появява се необходимост от много хора, които да желаят вместо него и като него.
И най-сетне, тъй като законът е внезапната воля на господаря, необходимо е волята на тези, които желаят вместо него, да бъде също така внезапна, както неговата.
Глава XVII
За подаръците
В деспотическите държави е обичай, когато някой се обръща към по-голям от него или към самия господар, да поднася подарък. Императорът на Монголия не е приемал молби на свои поданици, без те да бъдат съпроводени с подаръци. Тия господари стигат чак до продажба на благоволението си.
Така и следва да бъде: в държава, където никой не е гражданин; в държава, където всички са убедени, че върховният господар не дължи нищо на по-низшите от него; в държава, където хората смятат, че единствената връзка между тях са наказанията, които едни налагат на други; в държава, където делата са малко и рядко се случва човек да се изправи пред високопоставения с някакво искане и още по-малко — с някакво оплакване.
В една република тия подаръци са нещо омразно, защото добродетелта няма нужда от тях. В една монархия честта е по-силен мотив от всякакви подаръци. Но в деспотическата държава, където няма нито чест, нито добродетел, никой не може да бъде подтикнат към дейност освен от надеждата за житейски удобства.