Защото вярваш в любовта

Колин прие коментара и без възражения.

— Опитай се да го настроиш благосклонно към нас. В последно време непрекъснато мисля за бъдещето.

— Какво означава това? — попита намръщено Катрин.

— Когато победим Бони, правителството ще съкрати най-малко половината военни. Съществува твърде голяма вероятност да ме пенсионират с половин заплата. Време е да си потърся друго занимание. Най-добре е да стана правителствен чиновник, така ще получавам добри пари и ще имам достатъчно време за лов. — Той облече чиста риза. — Но за да получа такъв пост, трябва да имам връзки с влиятелни хора. За щастие тази пролет Брюксел е препълнен с аристократи. Когато разговаряш с тях, бъди особено мила, за да извлечем максимална полза.

— Добре. — Мисълта не беше особено въодушевяваща, но тъй като бъдещето на Ейми зависеше от доброто положение на Колин, тя също трябваше да даде своя принос. — Тук ли ще вечеряш?

— Не, имам уговорка с приятели.

Катрин въздъхна.

— Моля те, опитай се да не губиш повече пари. Не мога да правя чудеса.

— Тази вечер няма да играем.

Това означаваше, че щеше да има жени. Катрин му пожела приятна вечер и слезе. Беше още рано и в салона беше само Кенет. Едрата му фигура беше като на ковач.

— Добър вечер, Кенет — поздрави ведро Катрин. — Май и вие сте зает като Майкъл. Постепенно започвам да вярвам, че пехотата работи по-усърдно от кавалерията.

Кенет се обърна към нея.

— Напълно сте права. Всички го знаят.

— И вие сте като баща ми — усмихна се Катрин. — Той беше в пехотата.

Кенет я погледна ужасено.

— Не вярвам на ушите си! И как хубаво момиче като вас се е омъжило за драгун?

— Обичайните причини. — Тя наля две чаши шери и отиде при него до прозореца. Слънцето се беше скрило зад дърветата, позлатяваше облаците в охра и карминеночервено и превръщаше великолепните църковни кули на Брюксел в драматични силуети. — Какво чудно небе! В моменти като този ми се иска да рисувам.

Кенет отпи глътка шери.

— И на мен.

— Не говорете така. Вие ще съумеете да го нарисувате.

Мъжът вдигна рамене.

— Това е един прост талант. Живописта е нещо съвсем друго, а за съжаление аз не разбирам нищо от живопис.

Тя огледа сериозния му профил. Нещо в тона му й подсказа, че той съжалява за пропуснатото, но армия, която непрестанно води боеве, предлага твърде малко възможности за учене, особено в годините, преди да го повишат.

Ярките цветове избледняха, на хоризонта се събраха индиговосини облаци. Колко бързо падаше нощта.

— Това спокойствие няма да трае дълго, нали? — попита тихо тя. Кенет веднага разбра какво имаше предвид.

— Боя се, че сте права. Императорът е затворил северните граници на Франция. Нито една карета, нито една рибарска лодка, нито едно писмо не могат да преминат — естествено, освен фалшивите сведения, които агентите на Наполеон разпространяват с истинско удоволствие. Според тях военните не възнамеряват да започнат похода преди юли, но аз смятам, че войната ще избухне всеки момент.