Тарзан и съкровищата на вълшебния град
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан и съкровищата на вълшебния град». Краткое содержание книги:
Добре че все пак имаше тази жена. За нея на север ще получи добра цена. Освен това имаше и заровеното край развалините на имението Грейсток злато.
Слаб шум от срещуположната страна на поляната накара Ахмед да застане нащрек. Той приготви пушката си за стрелба и се притаи. Тримата залегнаха в храстите и впериха поглед. Храстите се разтвориха и оттам се подаде женска глава. Страхливо се озърна и като реши, че никаква опасност не я заплашва, излезе на поляната точно пред Ахмед.
Арабинът спря дъха си. От устата му се откъсна проклятие. Той не вярваше на очите си — това беше неговата пленница. А той си мислеше, че тя се намира под надеждна охрана в лагера му!
Изглежда, беше сама, но Ахмед реши все пак да се увери в това. Джейн Клейтън се промъкваше спокойно през поляната. Откакто напусна лагера на арабите, тя на два пъти едва не попадна в лапите на хищници и един път за малко не се срещна с човек на Ахмед Зек. Тя почти се беше обезверила, че ще успее да стигне безопасно място, но твърдо беше решила да продължи, докато свърши или със смърт, или със спасение.
Докато арабите я следяха, а Ахмед Зек се усмихваше ехидно, виждайки как тя се насочва право в ръцете му, изпод листака на високо дърво друг чифт очи наблюдаваха сцената долу. Това бяха учудени, сияещи в див блясък очи. Този, на когото принадлежаха тези очи, мъчително напрягаше паметта си, за да разбере защо лицето и фигурата на тази жена са му така познати.
Неочакван трясък се разнесе из джунглата оттам, откъдето се появи Джейн. Тя се обърна и видя нова опасност, която я застрашаваше отзад. Грамадна човекоподобна маймуна се показа от храстите, след нея се клатушкаше втора и трета, и четвърта. Лейди Грейсток с глух вик се втурна към срещуположния край на поляната, където Ахмед и хората му скочиха на крака и я хванаха. В същия миг гол, красив гигант слезе от клоните на дървото вдясно. Той се обърна към маймуните и издаде няколко гърлени звука. Обърна се и се хвърли към арабите.
Ахмед, тичайки към коня си, мъкнеше Джейн след себе си. Жената, мъчейки се да се откопчи от арабина, се извърна и видя човека маймуна. Див вик на радост се изтръгна от гърдите й:
— Джон! Слава богу! Джон!
След Тарзан вървяха маймуните, учудени, но послушни на заповедта му. Арабите разбраха, че няма да успеят да се качат на конете си и че зверовете ще ги настигнат. Още повече че Ахмед позна в този човек отдавнашния си противник и реши завинаги да си разчисти сметките с него.
Като извика на арабите да последват примера му, той вдигна пушката си и се премери в тичащия великан. Почти едновременно се чуха три изстрела. Тарзан и двама от неговите човекоподобни космати воини се строполиха на земята. Гърмежът спря другите маймуни. Ахмед и воините му се възползваха от паниката и бъркотията, която настъпи. Метнаха се на седлата, отвеждайки със себе си сломената Джейн.
Стигнаха селището на арабите и лейди Клейтън се оказа отново пленница. Този път освен часовой за по-голяма сигурност й вързаха краката и ръцете.
Другите араби също започнаха да се прибират в лагера. Всички те вдигаха рамене. Вертер беше изчезнал, а заедно с него бленуваното съкровище. Ахмед беше бесен. Той яростно кръстосваше копринената си палатка, без да знае какво да предприеме по-нататък.
Едва когато арабите изчезнаха от погледа им, маймуните отидоха при падналите си другари. Голямата бяла маймуна още дишаше, една от другите също беше жива. С глъч и брътвежи косматите чудовища наобиколиха двамината.
Пръв се свести Тарзан. Той седна и се огледа наоколо. От раната на рамото му течеше кръв. Той не обърна внимание на това. Обърна се към мястото, където видя за последен път самката, която пробуди в дивата му гръд такова вълнение.
— Къде е тя? — попита той.
— Тармангани я отнесоха със себе си — отговори една от маймуните. — Ти говориш езика Майтапи? Кой си ти?
— Аз съм Тарзан — отговори човекът маймуна, — могъщ ловец и храбър боец. Когато рева, джунглите мълчат и треперят в ужас. Аз съм Тарзан от племето на маймуните. Дълго време не бях тук и сега се връщам при народа си.
— Да — каза една стара маймуна, — наистина е Тарзан. Познавам го! Добре е, че се върна. Сега ще имаме добър лов.
Другите маймуни се приближиха и започнаха да душат човека маймуна. Тарзан стоеше спокойно, с полуотворени зъби и напрегнати мускули, готови да се задействат, ако някой му оспори правото да бъде между тях. За общо удовлетворение прегледът свърши и маймуните най-накрая обърнаха внимание на другата жертва. Куршумът беше закачил само черепа, от което тя беше оглушала.
Маймуните разказаха на Тарзан, че отивали на изток, когато мирисът на самка ги привлякъл и те почнали да я следят. След дълги препирни се реши да отидат за няколко дни на лов, а после да се върнат и да намерят арабите със самката. Тъй като времето нямаше особена стойност в очите на маймуните, Тарзан се съгласи. Самият той по това време малко превъзхождаше по ум тези гиганти.