Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
— Да, разбира се — иронично подхвърли тя. — Отиваш с жена в далечно имение, което би могло да се намира в друга страна, и твърдиш, че всичко е невинно?
— Точно така. Леля Есме се грижи за репутацията на дамата.
— Нима? — радостно възкликна Аманда. — Чудесно, не съм я виждала от цяла вечност. Сега наистина трябва да ми позволиш да ви погостувам.
— Видя я само преди два месеца на татковия рождения ден. И няма да…
Рейфиъл се сепна и погледна през прозореца. Преди Аманда да нахлуе, четеше книга и не беше видял пристигането на каретата й, но сега съвсем ясно виждаше заминаването й.
— Манди, нали това не е някой номер да ме накараш да се върна в Лондон? — обвини я той. — Ти ли отпрати каретата?
Тя отвърна възмутено:
— При положение, че не съм в нея? Твърдо не.
— По дяволите! — изруга той и скочи от канапето.
СЕДЕМНАЙСЕТА ГЛАВА
Офелия толкова се безпокоеше дали ще успее да избяга, че чак по-късно осъзна колко студено е в каретата. Не се уплаши, когато откри в мангала само студена пепел, но след като се разтърси под седалките, се обезпокои. В каретата нямаше дори въгленче.
Но поне имаше одеялце. Тя бързо се загърна в него. Дали топлината му щеше да е достатъчна? Напомни си, че сега нейното удобство няма значение и че кочияшът мръзне повече от нея. Не беше нужно да го подканва да бърза. Вече му беше изяснила, че скоростта е от първостепенно значение.
Все още не можеше да повярва, че е на път към дома. Ала нейното безкрайно задоволство и триумфът, който изпитваше, нямаха нищо общо с факта, че се прибира вкъщи. Важното бе, че е надхитрила Рейфиъл!
Докато слизаше по стълбите, чу гласове от салона. Едва не влезе вътре, убедена, че е чула гласа на Аманда, не на Есме. Късметът й се усмихна и Офелия навреме се досети, че ако това е Аманда, то тя е дошла с карета. А тази карета сигурно още беше навън, с впрегнати коне — идеалното средство за бягство.
Ала не можеше да поеме риска да се промъкна покрай отворената врата на салона, нито пък да се качи в каретата по дневна рокля. Ето защо изтича нагоре по стълбището за палтото и чантичката си, после се спусна по задното стълбище за прислугата. Надяваше се да открие Сейди в кухнята. За съжаление не я намери. Нямаше представа къде може да е камериерката й по това време на деня. Зачуди се дали да потърси Сейди с риск да пропусне шанса си за бягство, или да потегли без нея, изпълнена с разумната увереност, че Рейфиъл ще я изпрати до Лондон?
Наистина не й оставаше кой знае какъв избор. Това бе единствената й възможност да се измъкне от Олдърс Нест, при това даже не бе сигурно, че планът й ще успее. Трябваше да действа незабавно, преди конете да бъдат разпрегнати, както се бе случило предишния път.
Тя се промъкна през кухнята, докато готвачката беше заета да търси някакви провизии в килера, и излезе от задната врата. Точно навреме! Новата карета бавно се движеше към конюшнята.
Не беше осъзнала, че леко вали сняг. Първият сняг се топеше, когато температурите отново паднаха, така че сега имаше поледица, но дори това не я разколеба.
— Чакай! — извика тя на младия мъж на капрата.
Той я чу и спря. Дори скочи на земята и се приближи към нея, защото Офелия вървеше бавно, като внимаваше да не се подхлъзне на леда под навалелия снежец. Вероятно щеше да й свали шапка, ако носеше такава, а не беше омотан с вълнени шалове под допълнителната наметка. Изражението му беше типично за повечето мъже, които я зърваха за пръв път — зашеметено и невярващо. За да го замае още повече, Офелия му се усмихна ослепително.
— Нуждая се от човек, който да ме закара до Лондон. Ще можете ли да ми помогнете?
На младия мъж му трябваше почти цяла минута, за да се съвземе. Наложи се тя да повтори молбата си. Най-накрая той се намръщи и изрече със съжаление:
— Не мисля, че мога, госпожице, не и без позволението на лорд Лок. Това е неговата карета.
— Как се казваш?
— Албърт, госпожице.
— Двайсет лири ще те накарат ли да размислиш, Албърт?
Той потрепери.
— Това са страшно много пари за човек като мене, но ако потегля с каретата, ме чака я уволнение, я тъмница.
Нетърпението й нарасна. Рейфиъл можеше да се покаже всеки момент и тогава — сбогом, Лондон.
— Няма да те арестуват — увери го тя. — Обещавам ти.
Той продължаваше да се мръщи.
— Доведох тук сестра му. Тя вероятно ще се завърне у дома след няколко дни. Добра и любезна госпожица е. Сигурно ще ви позволи да се върнете с нея.