Чаровникът, който я укроти

— Предупредих те, че повече няма да те придружавам по балове. В Съмърс Глейд беше за последно. Имаме безчет братовчеди и две лели, които живеят в Лондон. Толкова придружители би трябвало да ти стигнат, драга. При това положение присъствието ми в Лондон надали е от значение, нали?

— Да, но всички искат да те видят.

Рейфиъл вдигна вежда.

— Под „всички“ сигурно трябва да разбирам онова котило от хихикащи дебютантки, които наричаш свои приятелки?

— Ами, да, те те обожават както всички жени.

— Не всички — поправи я той, мислейки за гостенката си. — Свали си палтото. Тук е доста топло. Или няма да поостанеш?

Тя пропусна покрай ушите си обнадеждената нотка в тона му. Изпъшка, запъти се направо към камината и протегна ръце към огъня.

— Още няма да се събличам, но все пак благодаря. Не крия, че премръзнах. Въглищата в мангала не стигнаха за такова дълго пътуване и той угасна преди около два часа. С прислужницата ми трябваше да се увием в одеялцето, но пак не успяхме да се стоплим. Защо, по дяволите, имаш само едно одеялце в каретата си?

— Защото мангалът обикновено поддържа такава топлина, че и едно одеялце е напълно излишно. Дошла си тук с моята карета?

— Разбира се. Нямам своя карета. Нали на жените не им трябвали карети? Не че татко няма пет карети в Норфорд Хол, които можех да използвам, ако бях тръгнала оттам. Но аз пристигам направо от градската ти къща в Лондон.

Преди да срещне Офелия, той честно можеше да заяви, че сестра му е най-красивото момиче на света. Не мислеше така от семейна лоялност. Това бе истина. С русата си коса, един нюанс по-тъмна от неговата, с огромните си очи, сини като метличини, и фината си костна структура, никой не се съмняваше, че тя ще засенчи всички дебютантки в Лондон. Но преди приема в Съмърс Глейд никой от семейството му не беше виждал или чувал за Офелия Рийд. И никоя девойка, в това число и Аманда, не можеше да се съревновава с нейната красота.

— Освен това се изгубихме — промърмори сестра му.

— Така ли? Колко интересно.

— Ни най-малко!

— Може би сте се изгубили, защото снегът е покривал пътя?

— Не, единствено заради снега успяхме да те намерим. Накрая открихме следи от карета в снега и ги последвахме. Но аз предполагах, че кочияшът ти вече е идвал тук. Едва след като се загубихме, той си призна, че работи отскоро за теб и никога през живота си не е бил толкова далече на север. Този противен тип можеше да ми го каже по-рано.

— Повечето ми слуги са нови, Манди. Запазих твърде малко от старите, когато потеглих за Европа. Сега ми кажи как разбра, че съм тук.

— Предположих, че си се прибрал в Норфорд Хол. Изпратих лакея ти да провери какво те задържа и той се върна с новината, че изобщо не си ходил там след Съмърс Глейд, но си ги предупредил, че ще бъдеш в Олдърс Нест. Не можех да повярвам на ушите си. Защо си избрал да дойдеш точно тук? И то по това време на годината?

— Защо не — сви рамене Рейфиъл.

— Но така ще изпуснеш сезона!

Той се засмя тихичко.

— Сезонът не ме вълнува. Ти си търсиш с кого да минеш под венчило, не аз. Намери ли нещо?