Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
Той разтвори балтона си, измъкна ризата си и положи ръцете й върху гърдите си. Тя се опита да ги измъкне, но той ги притисна здраво към тялото си, въпреки че бяха ледени.
— Така нищо няма да стане — заяви тя. — Точно сега не можеш да се наречеш горещ.
— Тогава да опитаме следното. — Той пъхна дланите й под мишниците си.
— Малко по-добре, но не за дълго. Така само на теб ще ти стане студено.
— Вече ми е студено, драга. Навън вали сняг, ако искаш да знаеш. Но вероятно имаш право. Единственият начин да се стоплим и двамата е чрез физически упражнения. Кръвта трябва да се раздвижи във вените, телата — да се поизпотят.
Офелия го изгледа учудено.
— Това не е точно мястото за физически упражнения. Но не бих излязла навън, за да се разтъпча и да се поизпотя! Освен това аз никога не се потя — превзето добави тя. — Защото съм дама.
Той с огромно усилие се сдържа да не се засмее на тази нелепост.
— Имах предвид едно по-приятно упражнение. — Очите й се разтвориха широко и в тях лумнаха пламъци, затова той побърза да добави: — Бъди спокойна. Не желая да се любим в каретата, когато навън е люта зима. Е, ако мангалът гореше по-силно…
Рейфиъл се ухили, за да й покаже, че се шегува. Не искаше да я обезпокои или да я наскърби. Но просто не можеше да устои на възможността да я подразни.
От самото начало въздържаше естествената си наклонност, защото бе ръководен от чисти подбуди. Беше я довел в Олдърс Нест, за да й помогне, не да я прелъсти. Но от няколко целувки глава не боли, а и в момента това щеше да отклони вниманието им от студа.
Рейфиъл беше проявил въздържание — въздържанието на светец. Честно казано, не знаеше как е успявал да държи ръцете си далеч от нея, от тази възхитителна жена. Антипатията му помагаше до един момент, но щом започна да си обяснява някои нейни постъпки, чувствата му се промениха. Не можеше да каже, че я харесва, защото тя имаше още много да обяснява и да променя в отношението си към другите, но не беше нужно да я харесва, за да я желае.
А той я желаеше, и още как!
ДЕВЕТНАЙСЕТА ГЛАВА
Тя се беше свила на кълбо и дишаше силно в коленете си, за да стопли поне мъничко лицето си, тъй че не беше забелязала Рейфиъл, преди той да се обади. Не беше злорадствал, както бе очаквала. Не беше показал нищо друго освен загриженост и гняв, че е излязла неподготвена.
Офелия бе започнала да се бои, че кочияшът няма да се завърне днес. Особено ако стигнеше града чак по мръкнало. Но всичките й страхове се разсеяха с пристигането на Рейфиъл. И за миг не се съмняваше, че той ще й даде топлина и сигурност. Вече не я интересуваше, че бягството й се е оказало неуспешно.
— Просто ще те целуна, Фелия. Гарантирам ти, че скоро няма да усещаш студа, а след няколко минути даже ще ти стане горещо.
Самата мисъл я сгря. Не че й стана топло, но думите му я накараха да забрави студа. Искаше й се наистина да я беше целунал, вместо само да приказва. Думите му предполагаха нейното съгласие, а тя предпочиташе да не признава нуждата си от неговия допир. Всъщност Офелия копнееше за устните му и беше разочарована, че той не бе предприел нищо след онази първа целувка в снега.
— Без съмнение говориш от личен опит?
— Разбира се. Страстта произвежда своя собствена топлина. Да пробваме ли?
Той искаше позволението й. Колко благородно от негова страна. Кога този мъж щеше да защити репутацията си на женкар, по дяволите?! Сигурно се опитваше да прелъстява само жени, които харесва, а той отдавна ясно бе показал, че тя не спада към тях.
— Непременно — въздъхна Офелия. — Готова съм на всичко да се стопля.
— На всичко? — ухили се той.
— Почти на всичко.
Но когато се доближи, той още се хилеше. После устните им се докоснаха. Неговите не бяха студени, нейните — по всяка вероятност да. Но не за дълго. Ала Рейфиъл не я докосваше по никакъв друг начин, сякаш нарочно се въздържаше. А може би не искаше наистина да я целува! Тя усети неочаквана възбуда.
— Не се безпокой — предупреди я той. — Но когато направих предложението си, нямах предвид непорочни целувки. Ключовата дума е „напрежение“, а напрежението идва със страстта.
— Какво искаш да кажеш? — стресна се тя.
— Това.
Това се оказа нещо съвсем различно. Рейфиъл я притисна към гърдите си и я прегърна, за да не му избяга. Устата му се сключи с нейната, разтваряйки устните й с езика си. Това шокира Офелия. Тя си беше откраднала много целувки с различни мъже, но те обикновено свършваха внезапно, като шамар. Никога не беше стигала до такава изумителна интимност, от която дъхът й секваше, а сърцето й се разтуптяваше.