Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
Аманда го изгледа сърдито.
— Не. Половината мъже, към които проявявам интерес, дори не ме поглеждат.
— Ама че опашата лъжа! — прихна Рейфиъл.
— Благодаря ти за гласуваното доверие, братко, но това е самата истина. Всички те говорят за онази надменна Офелия Рийд и се чудят защо още не се е върнала в Лондон. Новината, че не се е омъжила за Дънкан Мактавиш скоро плъзна из града. Известно ли ти е защо?
— Решиха, че не си подхождат — задоволи се да каже Рейфиъл.
— Какво разочарование.
— Защо?
— Не се прави на по-тъп, отколкото си, Рейфиъл. Толкова е очевидно! Защото сега тя отново е сред конкуренцията, а съвършените мъже и бездруго са твърде малко.
Той се усмихна на думите й.
— Нима е нужно съпругът ти да е съвършен?
— Разбира се, че не, макар малко съвършенство да не вреди никому. Но сега отново съм втора на опашката и не мога да си избера мъж преди нея.
— Суета и завист в едно изречение. Как не те е срам, Манди!
— Не ме дразни — изчерви се тя. — Тук става въпрос за живота ми.
— Не, тук става въпрос за нетърпението ти. Ако просто се отпуснеш с мисълта да се забавляваш на първия си сезон, точният мъж ще се появи, преди ти да го осъзнаеш.
— И ще се влюби в нея, не в мен! — сприхаво измърмори тя.
— Ти май наистина й завиждаш, а?
Аманда въздъхна горестно.
— Не мога да се удържа. Божичко, тя е толкова красива, че чак сияе! Направо ме заслепява!
Той сподави смеха, предизвикан от коментара й, и простичко каза:
— Съгласен съм.
Тя примигна уплашено, а очите й се присвиха.
— Да не си ми казал, че и ти си запленен от нея!
— Няма.
— Добре, защото като човек тя не струва. Определено не е подходяща за теб. Тя е празноглава, злобна и прекалено горда.
— Това ли е последната клюка по неин адрес? — любопитно попита той.
— Не, това е единствената клюка по неин адрес. Сега тя отново е на брачния пазар и повечето ергени са изпаднали във възторг. Това е мое лично наблюдение от срещата ми с нея в Съмърс Глейд. Знаеш ли, тя имаше наглостта да заяви, че там си губя времето! А когато го каза, дори не беше сгодена повторно за Мактавиш. Просто беше абсолютно сигурна, че той ще я приеме обратно.
— По една случайност ти наистина си губеше времето там. Дънкан вече беше влюбен в съседката си Сабрина. Само му бе нужно известно време да го проумее.
— Е, браво на него! Значи затова двамата с Офелия пак са скъсали?
— Донякъде. Но и двамата не искаха да се женят, идеята беше на семействата им. Ето защо бяха доволни да се измъкнат от натрапения им брак. Сега си свали палтото, изпий чаша чай и се прибирай вкъщи.
— Не бъди такъв досадник, Рейф. Забрави ли, че ме покани да прекарам сезона с теб?
— Не и тук.
— Не, разбира се.
— Даже не и с мен — поправи я той. — Поканата беше да използваш градската ми къща, тъй като татко няма къща в Лондон. Нямах предвид, че ще прекараме сезона заедно.
— Е, ама и теб си те бива! — изфуча тя. — Предположих, че ще си там. Така се бях затъжила за теб! Почти две години скиташе из Европа! Мислех, че сега ще искаш да прекараме малко време заедно.
— Обещавам ти го, но след като се върна в Лондон.
— Но кога ще се върнеш? Още не си ми обяснил какво правиш в това забравено от Бога място.
— Не ти ли хрумна, че може би имам гостенка?
Аманда пребледня.
— Боже милостиви, изобщо не ми хрумна! Толкова съм притеснена! Ще тръгна веднага, щом се стопля.
— Добре.
— Добре ли?! Няма ли да се помъчиш да ме убедиш поне да пренощувам?
— Изобщо нямам такива намерения. Имаш време да стигнеш до странноприемницата преди мръкване.
Тя въздъхна и най-накрая свали палтото си. Седна до брат си на канапето. Извади купчинка писма от джоба си и му ги подаде.
— Донесох ти пощата, в случай че нещо се окаже важно.
— Искаш да кажеш, че си се надявала някоя покана за бал да ме заинтригува. — Той прегледа набързо писмата. Само това от бащата на Офелия привлече вниманието му. Отвори го и прочете точно това, което бе очаквал.
— Не отричам — съгласи се Аманда и незабавно се върна на предишната тема: — Обаче не е чак толкова рано. Странноприемницата, в която нощувах, е на шест часа път оттук.
— Да, но не забравяй, че тогава си се загубила.
Аманда отново въздъхна:
— Много добре, четири часа път. Но докато стигна, почти ще се е мръкнало. Бих предпочела да тръгна утре рано сутринта. Коя е тя? Познавам ли я?
Последните въпроси бяха изречени внезапно, без съмнение с надеждата да го свари неподготвен. Не се получи. Рейфиъл само можеше да се надява, че Офелия няма да реши да се появи точно в този момент.
— Да, познаваш я. Но си избий от главата да разбереш коя е. Това, драга, не ти влиза в работата. Обаче не е каквото предполагаш. Не съм превърнал Олдърс Нест в местенце за любовни игри.