Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
Той се облегна на седалката, повдигна я в скута си, без да откъсва устни от нейните. Сякаш Офелия лежеше на него — колко вълнуващо! Едната му ръка още я придържаше, но другата си играеше с косата й. По гърба й пробяга тръпка, която нямаше нищо общо със студа.
— Стопли ли се? — попита той, докато обсипваше страните и брадичката й с целувчици.
— Да.
— Искаш ли да усетиш ръцете… ми върху тялото си?
— Не и ако са ледени.
— Вярвам, че няма част от мен, която да е ледена. Ще ти покажа.
Пръстите му погалиха бузата й, а устата му жадно започна да пие от нейната. Ръката му направо беше гореща. Той разкопча палтото й и обхвана гърдата й. Офелия изпъшка. Дори не беше сигурна дали това е знак на протест или реакция на неудържимо удоволствие, защото ръката му разбуждаше великолепни, чувствени усещания, карайки я да копнее за още по-голяма близост.
— Не си слаба навсякъде — шеговито подхвърли той.
Забележката му беше свързана с негов коментар, че е прекалено мършава. В гласа му имаше нескрито задоволство. Офелия пламна и се сгорещи още повече. Но въпреки че подхвърляше забележки, Рейфиъл не й даваше възможност да му отговаря, защото всъщност не спираше с целувката си, а само подготвяше езика си за по-дълбоко настъпление.
И тогава той нежно засмука езика й. Тя простена и неволно обгърна врата му с ръце. Коленете й се придвижиха към гърдите му. Тя извика жално, когато той престана да мачка гърдата й. Той не спря да я милва, после се насочи в друга посока. Рейфиъл я сграбчи за дупето и я притисна още по-плътно към себе си.
— Възприемай ме като възглавница — прошепна той в ухото й. — Няма нищо лошо в това да се изтегнеш отгоре ми.
Откъде знаеше какво й се иска? Офелия направо искаше да се просне върху него! Бързо бе усвоила новия начин за целувки и сега даже пое инициативата, въпреки че Рейфиъл бързо й я отне. Двамата се дуелираха с език! Бореха се за надмощие, или поточно казано, споделяха едно и също надмощие. Сега телата им се потяха от жега.
Ръката му се плъзна под полата й. Офелия усети как студеният въздух я облъхна леко, но не му обърна внимание, защото пръстът му се плъзна нагоре по бедрото й. Тя буквално подскочи в скута му, когато той я докосна между краката. Стисна я още по-здраво. Искаше да й достави огромно удоволствие. Тя не го отблъсна, защото потъна във вихъра от нови и непознати усещания, които пръстът му предизвикваше.
Офелия сграбчи косата му, без да знае защо го прави. Целуваше го ненаситно, а насладата й нарастваше главоломно. Тялото й тръпнеше от желание. Вече не й беше студено. Нещо избухна в нея. Вероятно щеше да изкрещи, ако Рейф не беше уловил вика й с устата си. Оргазмът я заливаше на вълни, а кожата около пръста му пулсираше.
Заситена и опиянена в обятията му, Офелия можеше да стои така цяла нощ. Той нежно целуваше челото й. Сега ръката му спокойно галеше външната част на бедрото й. Рейфиъл продължи да я държи в скута си, без да прави опит да я отмести. Искаше й се да заспи. Без съмнение Рейфиъл щеше да я топли с горещото си тяло.
Той се напрегна. Явно беше чул някакъв шум навън. Тя също чу нещо и надигна глава от гърдите му. Когато вратичката се отвори рязко, двамата вече се бяха отдалечили един от друг. А горкият Албърт, който искаше да й каже, че е намерил резервно колело, не успя да продума. Юмрукът на Рейфиъл се заби в лицето му и кочияшът се строполи по гръб в канавката.
ДВАЙСЕТА ГЛАВА
— Предполагам, че съм уволнен? — предпазливо попита Албърт, докато се надигаше.
— Точно така, по дяволите! — отвърна Рейфиъл, докато развързваше пакета с колелото от гърба на коня. — След като поправиш каретата и ни откараш в Олдърс Нест.
Кочияшът се възмути от тази неправда.
— Щом ще загубя работата си, защо да оправям колелото?
— Може би защото другата възможност е да си заминеш от тук пеша?
— Ще вървя, и още как! — изсумтя Албърт. — И ще си прибера парите, които дамата ми обеща.
Рейфиъл го прикова с погледа си и в думите, които изрече, ясно се долавяше гняв:
— Да не си въобразяваш, че ще те пусна да припариш до дамата, при положение, че си я оставил тук да измръзне до смърт? Не ми говори за пари, тъй като не си извършил задачата, за която са те наели и която е трябвало да откажеш!
Албърт или не познаваше достатъчно добре господаря си, или беше твърде разстроен, за да го интересува.
— Много добре, тръгвам си — измърмори той, но след няколко крачки се обърна и попита: — Няма ли да ме спрете?
Рейфиъл едва не се засмя.
— И защо да го правя?
— Защото вероятно ще умра от измръзване, преди да стигна до града!