Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
— Нека ви задам един въпрос, лейди Есме. Щях да ви попитам още вчера, но Рейф ме убеди, че ще си загубя времето, защото сте в неговия лагер. Но дали е така? Наистина ли можете да намерите извинение за действията му — да ме държи тук, когато искам да си замина за Лондон?
— Той ме увери, че родителите ти много ще се зарадват на краткия ти престой тук. Преувеличил ли е?
— Не, не е. Не се и съмнявам, че много са се развълнували на поканата му. Но нима няма значение какво мисля аз по въпроса?
Есмералда я изгледа.
— Достатъчно ли си зряла, че родителите ти да вземат предвид твоето мнение? Или пък още разполагат с пълна власт над теб и то не ги интересува? Ако си достатъчно зряла да взимаш решения, момиче, аз ще те заведа до Лондон, ако такова е желанието ти.
Офелия въздъхна горчиво:
— Още не съм пълнолетна. Това е толкова несправедливо. Достатъчно съм голяма да се омъжа, но не съм достатъчно голяма да кажа за кого искам да се омъжа. Излиза, че съм достатъчно зряла да раждам деца, но не и да избера техния баща.
— Не се учудвай, че няма да се съглася с теб. Разбира се, сега, когато сама взимам решенията, ми е много лесно да го кажа. Но те разбирам и признавам, че на твоята възраст изпитвах същото. Когато открих мъжа, с когото пожелах да свържа живота си, се чувствах много разстроена, че не мога да го имам без благословията на баща ми. Понеже любимият ми беше шотландец, имаше възможност баща ми да каже: „В никакъв случай, намери си някой добър английски момък.“ Това не се случи, но възможността съществуваше, а аз не бих могла да променя нещо.
— Можехте да избягате с любимия си.
Есмералда прихна.
— Скандалите не са ми в кръвта, момиче. Не нарушавам правилата и не предизвиквам търпението на обществото.
— Нито пък аз — каза Офелия.
— Но би искала — отсече Есмералда. — Там е разликата.
Момичето не можеше да отрече последното.
— И все пак това положение е възмутително.
— Племенникът ми е добронамерен. Той обича да помага на хората. Обикновено не се двоуми, когато трябва да свърши нещо, и не му е за пръв път да използва нестандартни методи. Когато скиташе из Европа, това не бе обичайното пътешествие на богат аристократ. Той спасил групичка сирачета от побоища и малтретиране, когато едно от тях се опитало да го ограби и обяснило, че краде, за да измъкне сестричката си от ужасното сиропиталище. Отне му половин година, но Рейфиъл настани тези деца в добри домове. Освен това помогнал при евакуацията на един наводнен френски град. Според Аманда, на която той пишеше за всичко, спасил няколко живота. Това са само някои от примерите как действа, когато прецени, че може да помогне.
Нима Офелия трябваше да се чувства спокойна?
— Но аз не съм го молила за помощ! — извика тя.
— Не, но той твърди, че си забъркала голяма каша на приема в Съмърс Глейд. На твое място бих искала да се погрижа такова нещо да не ми се случи втори път.
— Имам няколко недостатъка — заяви Офелия. — Не отричам.
— Е, никой не е съвършен, момиче.
— Но аз може би леко прекалявам.
— Леко, а? — засмя се Есмералда. — Тогава няколко урока по самоконтрол няма да ти дойдат в повече. Само колкото да се попромениш, не повече.
— Но как мога да овладея нещо, което не се поддава на овладяване?
— Като си прехапеш езика. — Старата жена говореше от жизнен опит.
— Но вие не сте избухлива — усмихна се широко Офелия.
— О, да, но навремето бях същинско буре с барут.
— Нима?
— Да. Съпругът ми се забавляваше безкрайно, тъй като е шотландец, а шотландците такива неща не ги плашат!
Офелия се засмя. Смехът привлече Рейфиъл, който излезе от салона.
— По-добре ли се чувстваш? — попита, когато я видя, че говори с леля му и очевидно е в много по-ведро настроение.
— Ни най-малко — намръщи му се тя.
Той я изгледа и се върна в салона. Есмералда изцъка с език.
— Ама ти наистина настръхваш, щом той е наблизо!
— Даже не му се налага да се старае — понижи глас Офелия, да не би Рейфиъл да ги чуе. Но после се поправи: — Не, връщам си думите назад. Той изглежда се старае да ме изкара от нерви.
— Може би стратегията му е такава? Да ти помогне да се справиш с избухливостта си.
— В такъв случай племенникът ви не е добър стратег.
— А ти изобщо опитваш ли да се промениш? Да загладиш този див нрав?
Офелия въздъхна.
— Всъщност имам напредък. Престанах да пищя.
Есмералда се засмя, но след малко стана сериозна.
— Нека те попитам нещо: защо не желаеш да си тук? Един от най-личните ергени в Англия се опитва да ти помогне. Мисля, че можеш да извлечеш сериозно предимство от това.