Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Слизайте долу! — нареди Орм. — Трябва да открием къде сме. Може би ще успеем в мъглата.
— Един момент — отвърнах аз. — Виждате ли това? — И аз посочих една игловидна скала, пронизваща мъглата на около миля южно от долината на идола и към две мили от мястото, където се намирахме. — Това е Бялата скала. Тя не е бяла всъщност, но лешоядите кацат на нея и я правят да изглежда такава. Никога не съм я виждал преди, минах край нея през нощта, обаче зная, че тя маркира входа на пролома към Мур. Спомняте ли си, Шадрах ни го каза. Ако успеем да стигнем до тази скала, ние имаме шанс да оживеем.
Орм набързо я разгледа и повтори:
— Слизайте! Може да ни видят тук.
Ние се смъкнахме и започнахме изследванията си с трескава бързина. Резултатът бе следният: в арката под кулата бяха вградени две грамадния врати, покрити с медни или бронзови плочи, изковани с чудновати форми на животни и хора. Явно бяха много стари. Тези огромни врати имаха решетки, през които защитниците им можеха да наблюдават или да изстрелват стрели. И което бе по-важно за нас, те нямаха ключалки, а се затваряха само с дебели бронзови болтове и прътове, които можехме да отговорим.
— Да се махаме, преди да се е вдигнала мъглата — каза Орм. — С малко късмет може да стигнем до прохода.
Съгласихме се и аз изтичах към камилите, налягали извън арката. Преди да ги достигна обаче, Куик ме повика обратно.
— Погледни там, докторе! — посочи ми той една от амбразурите.
Надникнах и в гъстата мъгла видях група конници да приближават до портата. Те сигурно бяха ни видели на върха на стената.
— Бяхме глупаци да се изкачим там! — възкликна Орм. Моментално той се дръпна и в последната секунда през дупката, дето преди бе лицето му, проблясна копие и се заби в земята отвъд арката. Чухме и други копия да тракат върху бронзовите плочки на портите.
— Нямаме късмет! — каза Орм. — Свърши! Те искат да нахлуят вътре. Сега мисля, че трябва да се държим храбро. Взехте ли карабините си, сержанте, и ти, докторе? Да? Тогава си изберете по една бойница, целете се и си изпразвайте пачките през тях. Не прахосвайте нито един патрон. За бога, не прахосвайте нито един патрон. Сега: едно, две, три — огън!
И ние стреляхме в гъстата маса мъже, които слязоха от конете и тичаха нагоре към портите, за да ги разбият. При такова разстояние едва ли можехме да пропуснем, а пачките на автоматичните ни пушки съдържаха по пет патрона. Когато димът се разнесе, аз преброих около половин дузина Фунг на земята, докато няколко други, залитайки, бягаха ранени. Също и няколко от хората и конете отвън бяха пронизани от куршумите.
Ефектът на този убийствен залп бе внезапен и забележителен. Колкото и да бяха храбри, фунг съвсем не бяха свикнали с автоматично оръжие. Като живееха напълно изолиран и заобиколени от голяма река, даже и да бяха чували за такива неща, а понякога и да са виждали някой стар мушкет с разширено дуло, достигнал до тях при търговията, те не знаеха нищо за модерните карабини и за тяхната страшна мощ. Следователно не можеше да се винят, ако храбростта им се изпари пред лицето на такава внезапна смърт, сторила им се почти магическа. Във всеки случай те побягнаха неудържимо, като оставиха своите мъртви и ранени на земята.
Тогава отново помислихме за бягство, което може би щеше да се окаже нашето най-умно действие, но се поколебахме, защото не можехме да повярваме, че фунг бяха оставили пътя ни свободен или че не са се отдръпнали малко, за да ни причакат. Докато губехме време в колебание, мъглата силно изтъня, че можехме да видим точното си положение. Пред нас, по посока към града, имаше широко открито пространство, като стените стигаха до тези на самия Хармак. Те образуваха нещо като преддверие на града, поставено да защищава този му вход, през който бяхме яздили в тъмнината, без да знаем къде отиваме.
— Вътрешната порта е отворена — каза Орм, като кимна към огромната врата в далечината страна на квадрата. — Да проверим, дали не можем да я затворим, иначе няма да издържим дълго време тук.
И ние изтичахме напряко към далечната врата, подобна на тази, през която бяхме стреляли, само че по-голяма. Стигнахме безпрепятствено и установихме, че общите усилия на трима ни бяха едва достатъчни да завъртят най-напред едното, после другото крило на вратата и да задвижим различните болтове и прътове в съответните им места. Двама души никога не биха свършили тая работа, но ние в отчаянието си я свършихме. После се оттеглихме към нашата арка и тъй като нищо не се случи, използвахме паузата да пийнем по няколко глътки и да хапнем. Куик забеляза дълбокомъдрено, че е за предпочитане да умрем с пълни, отколкото с празни стомаси.