Заключената стая

Помещението мигновено се напълни с пара.

След това в жилището проникна полицай в синьо-зелена непробиваема жилетка, с автомат в ръце, но се спъна в краката на Рьон и се пльосна с целия си ръст на пода. Автоматът му се изтърколи с грохот в далечния ъгъл.

Гюнвалд Ларсон седеше на пода без сили. Но главата му работеше и той стигна до ясен извод. Първо, в апартамента нямаше никой: нито Малмстрьом, нито Мурен, нито който и да било друг. Второ, вратата не беше заключена и най-вероятно изобщо не е била захлопната, както трябва.

Тогава Гюнвалд Ларсон вдигна ръка и извика:

— Свършвайте, дявол да го вземе…

Но „газовщикът“ схвана този вик за команда и хвърли една след друга в стаята две бомби със сълзотворен газ. Те паднаха на пода между Рьон и водача на кучето и веднага се взривиха.

Разнесе се още един изстрел; не можа да се установи точно кой е стрелял, най-вероятно това да е бил водачът на кучето. Куршумът попадна в рамото на „газовщика“.

Колберг се опита да извика: „Предаваме се! Предаваме се!“ но от гърлото му излезе само прегракнало хъркане.

Газът се разпространи мигновено из жилището, смесвайки се с парата и барутния дим.

Пет човека и едно куче стенеха, плачеха и кашляха в отровната мъгла.

Шестият човек седеше на стълбището и виеше тихо, като притискаше длан към лявото си рамо.

Някъде отгоре притича възбуденият Булдозер.

— Какво има? Какво става тук? — питаше той.

През мъглата от жилището долитаха зловещи звуци. Някой скимтеше, някой викаше за помощ с приглушен глас, друг псуваше мръсно.

— Престани! — изкомандува Булдозера, като се задави от газа и се закашля.

Той заотстъпва по стъпалата нагоре, но газовият облак тръгна след него. Тогава Булдозера се изпъчи и хвърли страшен поглед към едва различимата врата.

— Малмстрьом и Мурен — властно извика той, обливайки се в сълзи. — Хвърлете оръжието и излезте! Ръцете над главата! Вие сте арестувани!