Заключената стая
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключената стая». Краткое содержание книги:
Той вече беше казал всичко, което трябваше да се каже в подобни случаи. Че тази злополучна торба му е била дадена от някакъв непознат човек на Централната гара, който го е помолил да я предаде на друг неизвестен човек на Мариаторгет; естествено той веднага подушил нещо нередно, но не могъл да устои на съблазънта, когато му предложили сто крони.
Якобсон го изслуша мълчаливо, без да го прекъсва, естествено той не му повярва. Най-сетне каза:
— Слушай, Холм, мога само да ти повторя това, което вече ти казах: ние ще те задържим. Заповедта ще бъде подписана утре сутринта. Можеш да се възползуваш от телефона при условие, че това няма да навреди на следствието.
— Нима работата е толкова сериозна? — смирено се осведоми Мауритсон.
— Мисля, че е сериозна. Освен това не се знае какво ще намерим при домашния обиск.
Мауритсон знаеше отлично какво ще намерят в едностайния апартамент на Вимергатан — вехти мебели и стари дрехи. Там нямаше от какво да се страхува. От неизбежния въпрос — за какви ключалки са останалите му ключове Мауритсон също не се безпокоеше, тъй като нямаше намерение да му отговаря. Така че другата квартира на Армфелтсгатан нямаше да бъде осквернена нито от двуноги, нито от четириноги копои.
— Нима ще трябва да плащам глоба? — попита той смирено.
— Съвсем не, старче — отговори Якобсон. — С глоба няма да се отървеш, тук ми мирише на затвор. Да, Холм, здравата си хлътнал. Впрочем, не искаш ли кафе?
— Благодаря, предпочитам чай, ако не ви затруднявам.
Мауритсон съобразяваше трескаво. Което си е истина, истина е — хлътнал е, и то много повече, отколкото си мисли Якобсон. Нали му взеха отпечатъци на пръстите, а това означава, че електронната машина с две прещраквания ще извади картонче, на което не пише Арне Ленарт Холм, а нещо съвсем друго. И тогава ще започнат едни въпроси…
Двамата изпиха чая и кафето и изядоха половин франзела; в това време сътрудникът разрязваше съсредоточено със скалпел краставицата.
— Тук няма нищо — заключи той.
Якобсон кимна флегматично:
— Ясно.
След това погледна към Мауритсон и добави:
— На теб ти стига и това, което намерихме.
В душата на Мауритсон зрееше решение. Той е в нокдаун, но не и в нокаут. Трябва да стане — да стане преди да прозвучи фаталното „аут“, а то ще прозвучи, щом пред Якобсон легне справката от картотеката.
Поизпъчи се и заговори със съвсем друг глас:
— Добре, ще си призная. Няма повече да извъртам.
— Безкрайно съм благодарен — невъзмутимо каза Якобсон.
— Фамилията ми не е Холм.
— Така ли?
— В документите ми пише Холм, но това не е истинското ми име.
— А как те величаят?
— Филип Трезор Мауритсон.
— Да не би да се срамуваш от истинското си име?
— Откровено казано, преди няколко години попаднах зад решетката. А като поседиш там, сам разбираш, ти излиза име.
— Разбирам.
— Някой непременно ще подуши и докато се обърнеш, фараоните ще почнат да се ровят… извинявай, исках да кажа полицаите.
— Няма нищо, аз не съм обидчив — каза Якобсон.
Мауритсон погледна тревожно часовника на стената.
— Освен това ме вкараха за нищо — продължи той. — Търговия с крадени вещи, незаконно носене на оръжие — изобщо дреболии. Освен това имаше и една кражба с взлом, но оттогава минаха десет години.
— И през всичките тези години си кротувал? Или си работил по-прецизно?
Мауритсон се усмихна криво, но не му отговориха със същото.
— Накъде биеш? — осведоми се Якобсон.
— Не искам да ида в затвора.
— Късно е, трябваше по-рано да мислиш за това. Пък и какво толкова. Нито си първият, нито ще бъдеш последният. Не минава и ден да не влезе някой вътре. Ще си починеш два-три месеца — лошо ли е?
Но Мауритсон знаеше, че работата няма да свърши с краткосрочен отпуск. Той си знаеше, че ако го арестуват, полицията ще се разрови сериозно и тогава могат да изплуват неприятни за него неща. А пък той разполага в чужди банки с прилична сума… Тъй че главното сега е да се измъкне оттук. И веднага да напусне града. Най-добре ще е да замине зад граница, а там всичко ще се уреди.
С една дума — време за шикалкавене нямаше. И Мауритсон попита:
— Кой се занимава с банковите обири?
— Булдо.. . — изпусна се Якобсон.
— Булдозера Улсон — живо довърши Мауритсон.
— Прокурорът Улсон — поправи го Якобсон. — Ще плямпаш ли?
— Бих могъл да го осведомя за нещичко.