Заключената стая
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключената стая». Краткое содержание книги:
Но загубите не можеха да се скрият. Трима трябваше да бъдат отведени в болница. Вярно, не ги грозеше нито смърт, нито инвалидност. „Газовщикът“ беше засегнат в меката тъкан на рамото, а Цакрисон беше обгорен по лицето. (Освен това лекарите твърдяха, че той е получил шок, тъй като правел „странно“ впечатление и не бил в състояние да отговаря разумно на най-обикновени въпроси. Но това най-вероятно се дължеше на обстоятелството, че те не познаваха Цакрисон и надценяваха умствените му способности).
Рьон седеше с лейкопласт на челото; червеният му по природа нос подчертаваше живописността на двете чудесни синини.
Честно казано, мястото на Гюнвалд Ларсон не беше тук, а в къщи — едва ли може да се счита трудоспособен човек, на когото дясната ръка и дясното рамо са здраво превързани с бинтове. При това главата му беше украсена с внушителна цицина.
Главата на Колберг се цепеше от болка, която той приписваше на замърсената атмосфера на бойното поле. Специалното лечение — коняк, аспирин и съпружеска ласка — помогна само отчасти.
Тъй като противникът не участвува в битката, загубите му бяха минимални, Наистина, в квартирата намериха и конфискуваха известно имущество, но дори Булдозера Улсон не би се заел да твърди сериозно, че загубата на една ролка тоалетна хартия, на кашон с парцали, на две бурканчета боровинково сладко и на цяла планина употребявано бельо може да натъжи Малмстрьом и Мурен, или да затрудни по-нататъшните им действия.
В девет без две в кабинета се втурна и самият Булдозер. От сутринта той беше успял вече да посети две други съвещания и, както се казва, беше във форма.
— Добро утро, привет. Е, как е, момчета?
Момчетата съвсем не се чувствуваха момчета и той не получи отговор.
— Какво да се прави, вчера Рус направи ловък ход, но ние няма заради това да провесим нос. Може да се каже, че сме проиграли една или две пешки и сме загубили темпо.
— А според мен, това е детски мат — възрази Колберг.
— Но сега сме ние на ход — продължи Булдозера. — Доведете тук Мауритсон, сега ще му опипаме пулса. Той държи нещо в запас. И е уплашен, господа, само как е уплашен! Знае, че сега Малмстрьом и Мурен няма да простят. Да го освободим сега — означава да му направим мечешка услуга. И той това го разбира.
Рьон, Колберг и Гюнвалд Ларсон наблюдаваха своя вожд с възпалени очи. Перспективата отново да замислят нещо по указание на Мауритсон съвсем не им се нравеше.
Булдозера ги огледа критично; неговите очи също бяха възпалени, клепачите подути.
— Знаете ли, момчета, за какво си мислех тази вечер? Няма ли да е по-добре в бъдеще при такива операции като вчерашната да използуваме по-млади и по-свежи сили? Как ви се струва? — като помълча, той добави: — Иначе излиза малко несолидно, когато възрастни, представителни хора, отговорни работници тичат, стрелят с пистолети, лудуват…
Гюнвалд Ларсон въздъхна дълбоко и се отпусна, сякаш в гърба му забиха нож.
„Защо не — помисли Колберг, — то си е точно така. — Но веднага се възмути: — Как го каза? Възрастни?.. Представителни?..“
Рьон измърмори нещо.
— Какво каза, Ейнар? — приветливо попита Булдозера.
— Нищо, исках само да кажа, че ние не сме стреляли.
— Възможно — съгласи се Булдозера. — Възможно. Хайде стига, не се разкисвайте. Да дойде Мауритсон!
Мауритсон прекара нощта в килия, вярно, с по-големи удобства, отколкото обикновените арестанти. Дадоха му отделно нощно гърне, получи даже и одеало, а надзирателят му предложи чаша вода.
Бяха му съобщили, че Малмстрьом и Мурен не са благоволили да дочакат, когато са отишли за тях. Той беше забележимо удивен и угрижен.
И ето, Мауритсон седи отново в обкръжението на детективите. Седи тих, скромен човечец с предразполагаща външност.
— Е, скъпи господин Мауритсон — ласкаво каза Булдозера. — Не се сбъдна това, което замисляхме с вас.
Мауритсон поклати глава.
— Странно — рече той. — Нищо не разбирам. Може би ти си усетил с шесто чувство?
— Шесто чувство… — замислено произнесе Булдозера. — Понякога наистина можеш да повярваш в шестото чувство. Само ако Рус…
— Какъв Рус?
— Нищо, господин Мауритсон, нищо. Аз, така, на себе си. Мен ме безпокои друго, При нас дебит-кредит не се покриват! Все пак аз оказах на господин Мауритсон немалка услуга. А той, оказва се, все още ми е длъжник.
Мауритсон се замисли.
— С други думи, господин прокурор, мен няма да ме освободят? — попита накрая той.
— Как да ви кажа. И да, и не. Все пак търговията с наркотици е сериозно престъпление. Ако работата стигне до съд, може да се получи… — Той пресметна на пръсти. — Да, разбира се, осем месеца. И в никакъв случай по-малко от шест.