Заключената стая

— Да, той ме изненада тук — каза Малм.

— Много неща си е изсмукал просто от пръстите. А и това мнимо признание… Даже думи не мога да намеря.

Началникът на ЦПУ стана, отиде до прозореца, който гледаше към Агнегатан, и се загледа към зданието на градския съд отсреща. Постоя така няколко минути, след това се върна на мястото си, положи длани върху масата; огледа внимателно ноктите си и извести:

— Аз мислих много върху тази история с Бек. Сам разбираш, тя ме безпокои, още повече, че ние се готвехме да го назначим за началник на канцелария.

Той замълча. Малм слушаше внимателно.

— И ето до какъв извод дойдох — заговори началникът. — Като гледаш как е водил делото на този… този…

— Свярд — подсказа Малм.

— Така де, Свярд. Така че цялото поведение на Бек говори, че той не е същият, какъвто беше преди, ти как мислиш?

— Мисля, че той просто е свършил — каза Малм.

— Е, да се надяваме, че дотам още не е стигнал.

— Но някакво скършване в психиката, несъмнено, има и затова аз бих предложил да поизчакаме и да видим дали става дума за нещо сериозно или това е временно последствие от раняването му.

Началникът на ЦПУ вдигна дланите си от масата и отново ги постави върху нея.

— С една дума… Засега смятам, че ще бъде малко рисковано да го препоръчам за началник на канцелария. Нека поработи още на старото си място, а след това ще видим. И без това този въпрос беше обсъждан само предварително, в колегията не е внасян. Така че предлагам да го свалим от дневния ред и да го отложим за известно време, какво ще кажеш?