Заключената стая
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключената стая». Краткое содержание книги:
— Кажи го на мен.
— Става дума за секретни сведения — отговори. Мауритсон. — Нима е трудно да му позвъните?
Якобсон се замисли. Той помнеше много добре думите на началника на ЦПУ и неговите помощници, които казваха, че банковите обири са по-важни от всичко останало. Само едно престъпление се считаше за по-страшно — да се хвърлят яйца по посланика на Съединените щати.
Той придърпа телефона към себе си и набра номера на щаба на специалната група. Булдозера вдигна моментално слушалката.
— Улсон слуша.
— Обажда се Хенрих Якобсон. Ние задържахме тук, един за наркотици, но той твърди, че нещичко му е известно.
— Относно банките?
— Така изглежда.
— Идвам веднага.
Той се втурна в кабинета, изгарящ от нетърпение.
Диалогът беше кратък.
— И така, какво искате да ни разкажете, хер Мауритсон?
— Господин прокурорът интересува ли се от двамина на име Малмстрьом и Мурен?
Булдозера даже се облиза.
— Много, много се интересува! И какво именно ви е известно, хер Мауритсон?
— На мен ми е известно къде се намират Малмстрьом и Мурен.
Булдозера потри възбудено ръце. След това сякаш се досети:
— Струва ми се, че хер Мауритсон има намерение да ни постави някакви условия? Хм. Моят кабинет на Кунгсхолмсгатан устройва ли ви?
— Напълно — отвърна Мауритсон. — Но доколкото разбирам, господин прокурорът ще трябва да поговори сега с този господин.
Лицето на Якобсон не изразяваше нищо.
— Съвършено вярно — горещо потвърди Булдозера. — Нека си поприказваме, а Якобсон? Някъде на четири очи.
Якобсон кимна, покорявайки се на съдбата.
XVIII.
Якобсон беше практичен човек. Защо да нервничи напразно? Той не познаваше отблизо Булдозера Улсон, но беше слушал много за него и разбираше, че няма смисъл да се бори с него, изходът на битката беше предрешен.
Обстановката беше повече от скромна — голи стени, бюро, два стола, шкаф за папки. Даже килим нямаше.
Булдозера се носеше из стаята с ръце на гърба и наклонена глава.
— Един чисто технически въпрос — каза той. — Арестуван ли е Мауритсон?
— Не. Още не.
— Отлично. Превъзходно. В такъв случай няма какво да говорим. Ако искаш, свържи се с началника на ЦПУ. Или със заместника му, с началника на управлението.
Якобсон поклати глава. Познаваше отлично назованите босове.
— Тогава всичко е наред?
Якобсон замълча.
— Ти също ще имаш полза. Вече познаваш този тип и ще го държиш под око. И на теб ще ти свърши работа.
Якобсон се върна при Мауритсон, изгледа го продължително и каза:
— И така, Мауритсон, аз поразмислих… Ти си получил торбата от неизвестно лице, за да я предадеш на друго неизвестно лице. Всичко се случва. Няма да бъде лесно да се докаже, че казваш неистина. Накратко, ние се въздържаме от арест.
— Ясно.
— Стоката, естествено, ще конфискуваме. Ти и без това не си знаел какво пренасяш.
— Ще ме освободите ли?
— Ще те освободим, ще те освободим. При условие че се явиш на разположение на прокурора Улсон.
Булдозера сякаш беше подслушвал зад вратата — тя се разтвори и той нахълта в кабинета.
— Хайде, тръгваме. Ще си поговорим при мен.
— О, разбира се — рече Мауритсон. — С удоволствие.
— Не може и да бъде другояче — потвърди Булдозера. — Привет, Якобсон.
Якобсон ги изпрати с безучастен поглед. Той беше привикнал на всичко.
Десет минути по-късно Мауритсон беше докаран в щаба на специалната група. Посрещнаха го като почетен гост и го настаниха в най-удобното кресло, а наоколо се разположиха блестящите детективи. Колберг държеше в ръка бележката на Мауритсон.
— Дузина гащета и петнадесет чифта чорапи. За кого е това?
— Два чифта са за Мурен, а останалите са сигурно за другия.
— Той какво, с бельо ли се храни този Малмстрьом?
— Съвсем не, просто никога не дава бельото си на пране, всеки път облича ново.
— Хайде, хвърлете тая хартийка, чака ни по-сериозна работа — Булдозера плесна с длани и потри енергично ръце.
Той изгледа призивно войската си, в състава на която освен Колберг, Рьон и Гюнвалд Ларсон влизаха двама младши следователи, един експерт по сълзотворни газове, техник-изчислител и един калпав полицай на име Бу Цакрисон, когото, независимо от острата нужда от хора, всички с огромно удоволствие си го преотстъпваха един на друг за изпълнението на всякакъв вид специални задачи.
Слава богу, началникът на ЦПУ и останалите асове не се показваха след злополучния киносеанс, даже по телефона не се обаждаха.
— И така, репетираме — започна Булдозера. — Точно в шест Мауритсон трябва да позвъни на вратата. Хайде, повторете още веднъж…