Заключената стая

Повечето от подробностите бяха изложени с открит текст, а закодираните лесно се разшифроваха.

— „Жан има дълги мустаци“ — прочете Колберг. — Известна фраза. По време на Втората световна война с такъв сигнал съюзниците съобщиха на френските партизани, че започват десанта. — Като забеляза въпросителния поглед на Рьон, той поясни: — Разшифрова се много просто: Започваме, момчета.

— И краят също е ясен — каза Гюнвалд Ларсон. — „Напуснете кораба“. Написано е на английски и затова Мауритсон не го е разбрал. А това е заповед — бягайте незабавно. Ето защо квартирата беше празна. Очевидно Рус не е имал доверие в Мауритсон и им е заповядал да сменят покрива.

И още една дума; „Милано“ — забеляза Колберг. — Как да се разбира това?

— Среща и делба в Милано — уверено обясни Булдозера. — Само че те няма да могат да отидат много далече от банката. Ако изобщо ги пуснем в нея. Смятайте, че партията вече е спечелена.

— Това е така — потвърди Колберг — По всичко личи, че ще бъде така.

Сега, когато те знаеха плана, не беше никак трудно да се вземат контрамерки. Не трябваше да се обръща внимание на Русенлюндсгатан — каквото и да станеше там. А що се отнася до полицейските коли на Кунгсхолмен, трябваше да се вземат мерки в момента на превантивната акция те да не се намират в двора на управлението, а да бъдат разположени целесъобразно в района на банката.

— Добре — разсъждаваше Булдозера. — планът е направен от Вернер Рус, в това няма съмнение, но как да го докажем?

— А пишещата машина? — обади се Рьон.

— Да се идентифицира текст от електрическа пишеща машина е почти невъзможно. Как да го пипнем?

— Това си е твоя грижа — ти си прокурор — каза Колберг. — На нас ни предстои главното — да предявим обвинението, а след това даже човекът да е сто пъти невинен, все едно ще го осъдят.

— Но Вернер Рус е виновен — възрази Булдозера.

— Какво ще правим с Мауритсон? — заинтересува се Гюнвалд Ларсон.

— Как какво, ще го пуснем — разсеяно отговори Булдозера. — Той изигра ролята си, няма какво повече да търсим от него.

— Как така няма — усъмни се Гюнвалд Ларсон.

— Следващият петък — мечтателно произнесе Булдозера. — Помислете само какво ни чака.

— Да, само като си помисля — кисело потвърди Колберг.

Телефонът иззвъня: ограбена банка във Велингбю.

Оказа се, че не е нищо интересно. Детски пистолет, цялата плячка — петнадесет хиляди. Бандитът го пипнаха след час, когато той, едва държейки се на краката си, раздавал пари на минувачите в парка Хюмлегорден. За този час той успял да се натаралянка и да си купи пура, а освен това, като капак на всичко, да получи и куршум в крака си от един прекалено усърден полицай.

С това дело специалната група се справи, без да напуска щаба си.

Рьон тръгна към кабинета си.

Зад бюрото му стоеше човек, когото той не беше виждал от дълго време.

Мартин Бек.