Заключената стая
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключената стая». Краткое содержание книги:
— След тридесет и две минути ние ще нанесем удара… Предполагам, че хер Мауритсон едва ли ще иска да се присъедини към нас? Или искате да се видите с приятелите си?
Мауритсон сви рамене.
— В такъв случай ви предлагам да изчакате спокойно в това здание, докато ние проведем операцията. Хер Мауритсон е бизнесмен, аз също в известен смисъл съм бизнесмен, така че той ще ме разбере. Ако неочаквано се окаже, че сте ни излъгали, тогава ще се наложи да преразгледаме нашето съглашение.
Мауритсон кимна.
— Бива — каза той. — Но аз съм сигурен, че те са там.
— Според мен хер Мауритсон е мръсник — произнесе Гюнвалд Ларсон в пространството.
Колберг и Рьон още веднъж прегледаха плана на апартамента, начертан по думите на Мауритсон. След това Колберг сгъна листчето и го сложи в джоба си.
— Е, да вървим — каза той.
Мауритсон се обади:
— За бога, имайте предвид, че Малмстрьом и Мурен са по-опасни, отколкото вие си мислите. Дано не тръгнат на пробив. Не рискувайте напразно.
— Добре, добре — отвърна Колберг. — Няма.
Гюнвалд Ларсон погледна неприязнено Мауритсон.
— Разбира се, хер Мауритсон би предпочел да пречукаме приятелите му, в такъв случай той няма да трепери цял живот за жалката си кожа.
— Исках само да ви предупредя — възрази Мауритсон. — Напразно се обиждаш.
— Млъкни, нищожество — изръмжа Гюнвалд Ларсон.
Той не допускаше фамилиарничене от хора, които презираше. Независимо от това дали са доносчици или началството от ЦПУ.
— Всичко е готово — нетърпеливо се намеси Булдозера. — Операцията започва. Да вървим.
В къщата на Данвиксклипан всичко се оказа точно така, както го описа Мауритсон. Дори такъв детайл като табелката с името „С. Андерсен“ на вратата на апартамента.
Отляво и отдясно на вратата се прилепиха до стената Рьон и Гюнвалд Ларсон. Двамата държаха в ръце пистолети, Гюнвалд Ларсон — своя личен „Смит и Уесън 38 мастер“, а Рьон — обикновен „валтер“, калибър 7,65. Точно пред вратата стоеше Колберг. Стълбата зад гърба му беше наблъскана с хора; тук бяха и Цакрисон, и експертът по газовете, и водачът с кучето, и двамата младши следователи, и нисши чинове с автомати и непробиваеми жилетки.
По всички данни Булдозера Улсон се намираше в асансьора.
„Божичко, колко много оръжие“ — помисли си Колберг, докато следеше с очи секундарника на часовника на Гюнвалд Ларсон; самият той не беше въоръжен.
Оставаха тридесет и четири секунди…
Часовникът на Гюнвалд Ларсон беше първокласен, той измерваше времето с изключителна точност.
Колберг не изпитваше никакъв страх. Той беше прослужил твърде много години в полицията, за да се страхува от такива типове като Малмстрьом и Мурен.
Интересно, за какво ли говорят и мислят те там със своите запаси от оръжие и гащета, с планините от пастет и хайвер?
Шестнадесет секунди…
Единият от тях, изглежда Мурен, ако се съди по думите на Мауритсон, е голям чревоугодник. Тази слабост можеше да се прости, самият Колберг обичаше да си похапва вкусно…
Осем секунди…
Какво ще стане с това имане, когато на Малмстрьом и Мурен им сложат белезниците и ги отведат? Може би Мурен ще му продаде запасите си на добра цена? Или това ще бъде закупуване на крадени вещи?..
Две секунди.
Секунда.
Нула.
Той натисна копчето на звънеца с показалеца на дясната си ръка.
Точка — тире, пауза… четири точки … пауза… тире — точка.
Всички замряха в очакване.
Някой въздъхна шумно.
След това изскърца нечия обувка.
Цакрисон звънна с пистолета. Да звъннеш с пистолет — това вече не всеки го може!
А зад вратата нито звук. Изминаха две минути.
Според плана трябваше да изчакат още десет минути и отново да повторят сигнала.
Колберг вдигна дясната си ръка в знак да освободят площадката. Подчинявайки се на жеста, Цакрисон и водачът с кучето се изкачиха няколко стъпала нагоре, а експертът по газовете се спусна надолу.
Рьон и Гюнвалд Ларсон останаха по местата си.
Колберг помнеше добре плана, но не по-малко добре знаеше, че Гюнвалд Ларсон съвсем няма намерение да следва набелязаната схема. Затова и се дръпна встрани. Гюнвалд Ларсон застана пред вратата и я изгледа. Нищо, ще се справи…
Гюнвалд Ларсон беше луд по разбиването на врати и почти винаги вършеше това твърде успешно. Но Колберг беше по принцип противник на такива методи, затова той поклати отрицателно глава и с цялото си лице изрази неодобрение. Както и трябваше да се очаква, неговата мимика нямаше никакво въздействие. Гюнвалд Ларсон отстъпи няколко крачки и се опря с дясното си рамо на стената. Рьон се приготви да подкрепи маневрата му. Гюнвалд Ларсон приклекна едва-едва и се напрегна, изнасяйки напред лявото си рамо — жив таран, тежък сто и осем килограма и висок сто деветдесет и два сантиметра. Разбира се, Колберг, щом нещата взеха такъв обрат, също се приготви. Обаче никой не можеше да предвиди това, което се случи през следващата минута.