Заключената стая

Членовете на специалната група обградиха нетърпеливо доносчика.

— Добре — рече Мауритсон, — слушайте. Аз се заех да помогна малко на Малмстрьом и Мурен — правих им покупки и тъй нататък. Самите те предпочитаха да не се показват на улицата. Освен всичко останало трябваше да се отбивам в будката за цигари на Биркастан за пощата.

— На кого е будката? — живо попита Колберг.

— Ще ви кажа, но това няма да ви помогне с нищо, аз вече проверих. Будката принадлежи на една старица, а писмата се носеха от пенсионери, всеки път различни.

— По-нататък! — нямаше търпение Булдозера. — Какви писма? Колко са?

— За цялото време бяха само три — отвърна Мауритсон.

— И вие ги предадохте?

— Да, но най-напред ги отварях.

— И Мурен не забеляза нищо?

— Не. Аз умея да разпечатвам писма, знам такъв начин, че никой не може да забележи. Химия.

— И какво съдържаха тези писма?

Булдозера не го свърташе на едно място, той ровеше с крака като охранен петел по време на бой.

— В първите две нямаше нищо интересно, ставаше дума за някакви си X и Y, които трябвало да пристигнат в пункта 2 и така нататък. Съвсем късички записки, всичко кодирано. Прочета го, залепя го отново и го нося на Мурен.

— А в третото какво имаше?

— Третото дойде онзи ден. Много интересно писмо. Планът на следващата операция във всички подробности.

— И тази хартийка вие предадохте на Мурен?

— Не хартийка, а хартийки. В писмото имаше три листа. Разбира се, предадох ги на Мурен. Но преди това направих фотокопия и ги скрих на сигурно място.

— Скъпи господин Мауритсон! — на Булдозера му секна даже дъхът. — Къде е това място? Колко време ще ви е нужно, за да вземете копията?

— Вие си ги вземете сами, аз нямам голямо желание да ходя там.

— Кога?

— Щом ви кажа къде се намират.

— И къде са те?

— Спокойно, не натискайте педала — каза Мауритсон. — Стоката е натурална, няма грешка. Но най-напред трябва да получа нещо от вас.

— Какво именно?

— Най-напред бележката с подписа на Якобсон, тя е в джоба ви. Тази, същата, в която е казано, че подозрението по отношение на мен за търговия с наркотици е снето, че предварителното следствие е прекратено поради отсъствие на доказателства и така нататък…

— Ето я.

— И още една хартийка с вашия подпис, това вече ще бъде по отношение на моето съучастие в операциите на Малмстрьом и Мурен. Тъй и тъй, работата е изяснена, аз не съм забъркан в нищо — вие знаете как трябва да се напише.

Булдозера Улсон се хвърли към пишещата машина.

След по-малко от две минути удостоверенията бяха готови. Мауритсон получи двата документа, прочете ги внимателно и каза:

— Всичко е наред. Пликът с фотокопията е в „Шаратон“.

— В хотела?

— Да. Ще го получите от портиера.

— На чие име!

— На името на граф Филип фон Бранденбург — скромно отговори Мауритсон.