Заключената стая
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключената стая». Краткое содержание книги:
Членовете на специалната група се ококориха.
Най-сетне Булдозера се опомни.
— Забележително, скъпи господин Мауритсон, забележително. А сега може би вие ще поостанете в другата стая за съвсем малко време и ще изпиете чашка кафе със сандвич?
— Предпочитам чай — рече Мауритсон..
— Чай… — разсеяно произнесе Булдозера. — Ейнар, погрижи се да донесат на господин Мауритсон чай с нещо за хапване… И някой да му прави компания.
Рьон проводи Мауритсон и веднага се върна.
— Какво ще правим по-нататък? — попита Колберг.
— Ще вземем писмата — отвърна Булдозера. — Веднага. Най-просто ще бъде, ако някой от вас незабавно отиде там. Ще се представи като граф фон Бранденбург и ще поиска пощата. Може би ти, Гюнвалд.
Гюнвалд Ларсон втренчи в него порцелановите си очи.
— Аз? По-добре веднага да си подам молба за оставка.
— В такъв случай ще трябва ти да вървиш, Ейнар. Само не казвай, че нямаме право да получаваме пощата на графа.
— Добре — каза Рьон. — Филип фон Бранденбург, граф. Аз имам и визитна картичка, Мауритсон ми я даде. Той ги държи в портфейла си, в някакво потайно отделение. На благородство си играе?
Той им я показа: дребни букви с пепеляв цвят, сребърен монограм в ъгълчето…
— Чудесно, заминавай! — разпореди се Булдозера. — По-бързо!!!
Рьон излезе.
— Само си помислете — каза Колберг. — Ако аз вляза в магазина, където вече десет години пазарувам и помоля за половин литър мляко на вересия, ще ми покажат пръст. А някой си Мауритсон ще благоволи да посети най-разкошния ювелирен магазин в града, ще се представи като херцог Малабарски и веднага ще му дадат две кутийки с брилянтови пръстени и десет бисерни огърлици, за да ги разгледа у дома си.
— Какво да направиш — обади се Гюнвалд Ларсон. — Класово общество…
Булдозера Улсон кимна с отсъствуващ поглед. Той не се вълнуваше от въпросите на общественото устройство.
Портиерът погледна писмото, след това визитната картичка и най-сетне Рьон.
— Вие ли сте самият граф фон Бранденбург? — подозрително се осведоми той.
— Е, нима не разбирате — измърмори Рьон, — аз съм негов пратеник.
— Аха — съгласи се портиерът. — ясно. Моля, вземете. И предайте на господин графа, че ние винаги сме на неговите услуги.
… Трите листа от графския плик се оказаха с такова забележително съдържание, че Колберг, Рьон и Гюнвалд Ларсон не можаха и след час да се откъснат от тях.
Нямаше никакво съмнение — на масата на специалната група наистина лежаха фото копия на всестранно разработен план за следващия обир. И трябва да се признае — замисълът беше грандиозен.
Ставаше дума за тази голяма операция, която очакваха вече няколко седмици, но за която до този ден не знаеха нищо по същество. И ето сега изведнъж те научиха почти всичко!
Операцията беше предвидена за петък, времето — 14.45. По всяка вероятност се имаше предвид или седмо число (а това е утре), или четиринадесето (след една седмица).
Много неща говореха в полза на „втората алтернатива“; една седмица беше достатъчно време за подсигуряване на най-добра подготовка. Но дори Малмстрьом и Мурен да нанесяха удара си незабавно, в тези три листа имаше достатъчно данни, за да пипнат без особен труд бандитите на местопрестъплението.
На единия лист имаше подробен чертеж на банкова зала с подробни указания как ще премине обирът, как ще се разположат участниците и автомобилите, по какви маршрути ще се измъкнат.
Булдозера Улсон знаеше всичко за стокхолмските банки, нужен му беше само един поглед върху схемата, за да разбере коя беше залата. Ставаше дума за една от най-големите нови банки в деловата част на града.
Планът беше толкова прост и гениален, че името на автора не предизвикваше никакви съмнения: Вернер Рус. Във всеки случай Булдозера беше твърдо убеден в това.
Цялата операция се делеше на три независими звена.
Първо звено — диверсия.
Второ звено — превантивна акция, насочена против главния противник, тоест против полицията.
Трето звено — самият обир.
За да осъществят такъв план, на Малмстрьом и Мурен бяха необходими най-малко четири активни помощници. Двама от тях даже бяха посочени: Хаузер и Хоф. По всичко личеше, че на тях им е предоставена външната охрана по време на обира. Двама други (не беше изключено да са и повече) отговаряха за диверсията и превантивната акция. В плана те се наричаха „предприемачи“. Време на диверсията — 14,40, място — Русенлюндсгатан в южната част на града. Необходими атрибути — най-малко два автомобила и мощен заряд взрив. Ако се съди по всичко, смисълът на тази шумна диверсия се заключаваше в това да привлече колкото се може повече от патрулните коли, които циркулираха в центъра на града и в южните предградия.