Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Най-после пред очите й се разкри пясъчен залив, до чийто бряг върху големи дървени подпори се издигаше полуизграден кораб. Нямаше нужда някой да казва на Шимейн, че това е мястото, избрано от Гейдж Торнтън за осъществяване на отколешната му мечта. Макар и недовършен, корабът беше изумително красив и много по-голям, отколкото си го бе представяла. Той наистина ще плава в открито море, помисли си тя с благоговение. Започваше да разбира какъв талант, предприемчивост и всеотдайност притежава човекът, който бе станал неин собственик.
На възвишението зад кораба бе построена голяма къща. Острият й покрив пронизваше гъстата сива мъгла, която се стелеше над високите борове и широколистни дървета, обграждащи къщата. Силният вятър фучеше из клоните им и ги огъваше безмилостно, изтръгвайки от тях странни звуци, подобни на жални стенания.
Гейдж докара лодката до плитчината, скочи на брега и я изтегли на пясъка. Преследван от неспирния порой, той вдигна Шимейн отново на ръце и се втурна към къщата, като с лекота изкачи външните стълби, прекоси покритата веранда, вдигна резето и бутна с рамо тежката дървена врата. Щом се озоваха вътре, затръшна с крак вратата след себе си и отпусна внимателно ръката, с която бе прихванал прислужницата си през коленете, за да й позволи да стъпи на земята. Сетне взе една кърпа от лавицата до вратата и започна да бърше лицето и ръцете си и да попива влагата от дрехите си, като междувременно запали няколко фенера по ъглите на просторния салон, за да прогони сумрака.
— Ще отворя кепенците, когато утихне вятърът — каза той, привличайки вниманието на Шимейн към малките остъклени прозорци, разположени на равни разстояния по облицованите с кипарисово дърво стени. С изключение на онези, които се намираха под надвисналите покриви на предната и задната веранда, останалите бяха затъмнени от дървени капаци, затворени и залостени откъм външната страна. — Поставих стъклата само няколко месеца преди жена ми да почине. Повярвай ми, това не се оказа нито лесно, нито евтино. Затова като наближи буря, обикновено затварям капаците — главно за да си спестя главоболието да ги поправям.
Шимейн беше впечатлена от очарованието и уюта на интериора.
— Къщата изглежда много приятна и удобна за живеене.
Под стръмния покрив беше изграден балкон, образуващ нещо като таванско помещение, което се издигаше над салона и беше обградено с изящен парапет. Малко по-навътре от външния му ръб имаше вътрешна стена, която му служеше за подпора. Вляво беше иззидано масивно каменно огнище, край което бе оформен кът за готвене. Веднага вдясно от него, точно срещу входа на къщата, имаше врата, която водеше към широк коридор, завършващ с прозорец и заден вход. В далечния десен край на вътрешната стена беше открехната още една врата, зад която се показваше прилежно подреден килер. Перпендикулярно на същата тази стена бе допряна още една преграда, която се простираше по цялото протежение на салона и зад която, през отворената врата вдясно от входа, се виждаше обширна спалня.
Очевидно мебелите бяха направени от много изкусен дърводелец, защото бяха красиви и изящни като онези, които притежаваха родителите й в Англия. Най-впечатляваща бе високата писалищна маса близо до вратата на спалнята. Тя беше майсторски декорирана с прекрасни фигури от дърворезба и елегантно издадени напред чекмеджета и врати. Под облицования с кожа капак се виждаха малки преградки и тесни чекмедженца, пълни с всевъзможни дреболии. Двете страни на писалището бяха увенчани със спираловидни орнаменти, а в средата му имаше великолепна изрязана от дърво фигура, без съмнение дело на новия й господар.
Удивена, Шимейн се озърна бавно наоколо. Не беше и сънувала, че може да срещне подобно изискано и скъпо обзавеждане в колониите. Всъщност в този дом имаше толкова прекрасни вещи, че не можеше да ги обхване с един поглед. В непосредствена близост до писалищната маса бяха разположени канапе и две кресла, тапицирани в шотландско каре. В кухнята пък, до вътрешната стена вляво от огнището, бяха наредени дървена мивка, масичка и висок шкаф. Това пространство изобилстваше от глинени съдове и други кухненски принадлежности, а само на няколко крачки встрани имаше две пейки с високи облегалки, разделени от голяма дървена маса, в чийто край бе поставен висок детски стол. Малко по-нататък, до огнището, беше разположен люлеещ се стол, където човек можеше да седне и да се наслаждава на топлината на огъня или да гледа към задния коридор.
Отворът на каменното огнище беше висок почти колкото Шимейн и беше окичен с кукички и полички, върху които можеха да се поставят метални чайници и тигани, за да се нагряват на огъня. От едната страна имаше и подвижна желязна скара. Масивно иззиданият комин се издигаше до самия връх на високия покрив, като не само осигуряваше допълнителна опора на стената, но и затопляше цялата къща, включително тавана.