Ранни дългове ((книга първа))
- Автор: Ботунски Марин
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ранни дългове ((книга първа))». Краткое содержание книги:
И потъвам в четено и чуто.
Бях впечатлен от един разказ на актрисата Вероника Полонска, дори смятах да пиша пиеса по него.
Накратко: На конни надбягвания Осип Максимович Бриг запознава Полонска с Владимир Маяковски. Там са още Катаев, Юрий Олеша, Пилняк и артистът от Художествения театър Яншин, мъж на Полонска. Уговарят се да гостуват вечерта на Катаев. Маяковски дори обещава да вземе Полонска след представлението. Не я взема. Шофьорът му я докарва у Катаев.
— Случват се такива работи в живота на човека, срещу които не може да се тръгне — отговаря вечерта Маяковски на запитването на актрисата защо не е изпълнил дадената дума. — Затова не бива да ми се карате…
И отведнъж се харесали.
По късно Маяковски й казал:
— Защо се променяте толкова? Сутринта на надбягванията бяхте урод, а сега сте толкова хубава…
Датата е 13 май 1929 година.
Така започва историята на една любов…
В началото на 1930 година Владимир Владимирович е в особено състояние, силите му, психически и физически, са поизчерпани, натрупано е огромно напрежение. То не е само от „безизходицата“ на тази връзка, но затова по-нататък…
На 12 април Владимир Владимирович звъни в театъра — Полонска има дневен спектакъл. Казва й, че е в стаята си на Лубянка, че му е тежко, не, не само сега, изобщо му е зле в живота… Няма ли я Полонска, всичко ставало ненужно. Отсреща чува, че и Полонска не може да живее без него, че след спектакъла ще тръгне към квартирата му. В този разговор Маяковски й доверява за писмо до правителството, в което е споменал и нейното име, защото я смята за свое семейство! „Боже мой, Владимир Владимирович, нищо не разбирам какво ми говорите!“
След спектакъла води разговор с нея, по съставен план. Нежен е. Тя му казва, че ще стане негова жена, но трябва да обмислят как по-тактично да постъпят с Яншин. Моли го още да отиде на лекар и… поне за два дни на почивна станция. Дори отбелязват тези два дни в бележника — 13 и 14 април.
Вечерта й се обажда по телефона в къщи. Казал, че пише, че е в добро настроение.
На 13 април през деня не се видяли. По телефона Маяковски й предложил на 14-ти да я закара на надбягванията. Тя го моли да не идва там. А какво ще прави вечерта? Отговаря, че е канена у Катаев, но няма да отиде.
Вечерта, все пак, Полонска отива с мъжа си у Катаев.
— Тъй си и знаех, че ще бъдете тук! — казал й разсърден Маяковски.
На трапезата седят един до друг, карат се, предизвикват любопитството на останалите — Катаев и жена му, Юрий Олеша, Ливанов, художника Роскин, журналиста Регинин, театралния критик и завеждащ литературната част на МХАТ Марков.
Започнали да си пишат в бележника на Маяковски. Пишат си обидни думи, оскърбяват се. Маяковски отива в другата стая, продължил да пие шампанско. Полонска тръгва след него, сяда наблизо, гали го по главата. Той продължава да е груб, заявява, че пред всички ще каже на съпруга й за техните отношения. Тя го умолява да се успокои, нежна е, и това го докарва до лудост. Вади револвер. Заявява, че ще се убие. И нея ще убие.
Полонска разбира, че присъствието й го нервира, сбогува се и си тръгва. Тръгват си всички. В предверието Маяковски й казва:
— Вие все пак сте много, много добра.
Тръгват си пеш. Маяковски ги изпраща до вкъщи. Вървят двамата, по-назад са Яншин и Регинин. Пак става мрачен. На няколко пъти се обръща към Яншин:
— Михаил Михайлович!
— Какво?
— Не, по-късно…
Тя плаче, умолява го. Уговарят се сутринта да я закара за представлението. Той не се сдържа, казва на Яншин, че трябва утре да говори с него.
На 14 април в осем и половина Маяковски дошъл с такси да вземе Полонска. Изглеждал ужасно. А бил слънчев, бистър ден. Като пристигнали в квартирата му се разкрещял:
— Мразя този театър, зарежи го по дяволите! Не мога повече така!
Заключил вратата и сложил ключа в джоба си.
Вървял бързо назад — напред, настоявал да остане още сега при него, без да обясняват нищо на Яншин, да напусне театъра веднага, той сам ще отиде и ще каже, че тя вече няма да работи там, да не се плаши от разликата в годините… Разбрал, че вчера е бил неразумен, груб, унищожил е вече листчетата от бележника…
Вероника Полонска го уверява, че го обича, че ще бъде с него. Но на Яншин трябва да обяснят човешки и разумно. И че няма да напусне театъра, защото това ще образува огромна пустота в живота й…