Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
„Сега няма никакво време за подобни въпроси. Прави онова, за което си дошла.“
Сузана се протегна към циферблата с надпис „ЕМОЦИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ“, прехапала долната си устна (на монитора, показващ пейката в парка, Мия също прехапа своята). Жената се поколеба, после го завъртя, нагласявайки го на 72, все едно имаше пред себе си термостат. А не беше ли точно така всъщност?
Веднага усети как спокойствието се разлива вътре в нея. Тя се отпусна на стола и остави устната си да се изплъзне от хватката на зъбите и. Нямаше нужда да гледа към чернобелия монитор, за да разбере, че негърката в парка направи същото. Дотук всичко се развиваше отлично.
Ръката и застина за няколко секунди над циферблата „РОДИЛНИ БОЛКИ“, после се премести към ръчката с надпис „МЪНИЧЕ“ и я превключи надясно. Очите на бебето моментално се затвориха. Сузана изпита невероятно облекчение. Тези сини очи я смущаваха.
„Добре, сега да се върнем отново към «РОДИЛНИ БОЛКИ».“
Младата жена си помисли, че този циферблат беше най-важният от всички — навярно Еди щеше да го нарече „Голямото казино“ или нещо подобно. Тя сграбчи регулатора и се опита да го завърти наляво, както бе направила с „ЕМОЦИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ“. Стрелката не помръдна. Регулаторът беше като залепнал за гнездото си. Това не изненада кой знае колко Сузана. „Ще се завъртиш и още как! — помисли си тя. — Защото имаме нужда да го направиш. Трябва да го направиш.“
Тъмнокожата жена го стисна още по-силно и бавно започна да го върти в посока, обратна на часовниковата стрелка. Внезапна болка проряза главата и и лицето и се изкриви, след което почувства как гърлото и се стяга, като че ли се бе задавила с голяма рибена кост. Изведнъж обаче болките изчезнаха толкова бързо, както се бяха появили, а цяла редица лампички вдясно от нея засвети — повечето бяха кехлибарени, ала имаше и няколко червени.
— ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ! — изрече някакъв глас, който звучеше зловещо като гласа на Блейн Моно. — ТАЗИ ОПЕРАЦИЯ МОЖЕ ДА НАРУШИ ПАРАМЕТРИТЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТ! „Сериозно ли, бе, Шерлок!“ — помисли си Сузана.
Циферблатът „РОДИЛНИ БОЛКИ“ вече сочеше 6. Когато премина цифрата 5, още един ред кехлибарени и червени лампички се включиха, а три от екраните, показващи Кала, изгаснаха със съскащ звук. Нов пристъп на болка възпламени главата и. Някъде под краката и се чу ръмжащият звук от запалването на някакви двигатели или турбини. Мощни машини, съдейки по звука. Подът под босите и стъпала (Мия бе взела обувките) вибрираше.
„Ох, добре, де — мина през ума и. — Преди нямах никакви крака, тъй че може да се каже, че сега съм на далавера.“
— ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ — продължаваше да нарежда механичният глас. — ТОВА, КОЕТО ПРАВИТЕ, Е ОПАСНО, СУЗАНА ОТ НЮ Йорк! ЧУЙТЕ МЕ, МОЛЯ АЗ. НЕ Е ХУБАВО ДА МАМИТЕ МАЙКАТА — ПРИРОДА.
Една от пословиците на Роланд изплува в паметта и: „Ти правиш това, което трябва да сториш, аз също правя онова, което трябва да сторя, и ще видим кой ще спечели гъската.“ Сузана не бе сигурна какво точно означаваше това (предполагаше, че има нещо общо с гъската, която е получавал победителят в състезанието по отгатване на гатанки в Гилеад), ала и се струваше подходящо за конкретната ситуация. Затова тъмнокожата жена не спря да си го повтаря, докато бавно, но сигурно движеше стрелката на „РОДИЛНИ БОЛКИ“ през четворката към тройката…
Имаше намерение да стигне чак до цифрата 1, ала болката, която разкъса главата и когато индикаторът на абсурдната джаджа премина двойката, беше толкова остра — толкова всепомитаща — че Сузана пусна регулатора.
За миг агонията продължи да я раздира — даже стана още по-силна — и младата жена си помисли, че ще я убие. Мия щеше да се катурне от пейката, където седеше, и двете щяха да са мъртви още преди тялото, което споделяха, да се е строполило на цимента пред металната костенурка. И още утре — или най-късно на следващия ден — тленните им останки набързо щяха да бъдат заровени в гробището за бедняци и скитници. Какво ли щяха да напишат в смъртния акт? Инфаркт? Инсулт? А може би естествена смърт, ако попаднеха при заместника на лекаря?
Болката обаче поутихна и Сузана бе все още жива, за да оцени този факт. Тя се облегна на стола и започна да диша дълбоко, докато бършеше потта от лицето си с двете си ръце. Виж ти каква излезе тя! Ако имаше състезание по „метод на визуализация“, сигурно щеше да стане световен шампион…
„Само дето това е нещо повече от визуализация — знаеш го, нали?“
Предполагаше, че е така. Нещо я беше променило — бе променило всички тях. Джейк се бе сдобил с много силна интуиция и своего рода телепатия. Еди бе развил (и продължаваше да разгръща) способността си да създава предмети с могъща сила, които бяха същински талисмани — един от тях вече бе отворил вратата между два свята. Ами тя?